Тя остана дълго на паркинга. След малко започна да вали. Запали автомобила и пое към дома. Когато премръзнала до кости спря пред входната врата, не можа да си спомни как е стигнала дотук. Ник излезе да вземе торбите с покупките от багажника. Чак тогава се сети, че бе зарязала количката в супермаркета.

— Съжалявам — каза разкаяно, когато той отвори вратата й, — не купих нищо. Не изтърпях шума в магазина. Всички викаха…

Той я прегърна и я поведе към хола.

— Аз ще отида по-късно — каза тихо, — дай ми списъка.

Анжела се взираше в телевизора, ала не виждаше нищо. Ник гледаше спорт, но в нейната глава се въртяха единствено образите от Хауард стрийт, калта и треперещата на вятъра полицейска лента.

— Нещата не се подобряват — каза му тя, когато той хвана ръката й.

— Луиз ще дойде след минути. Обадих й се.

— Не трябваше да й се обаждаш. Тя си има свой живот. Не може все да тича около нас.

— Тя иска да е тук, Анж. Тревожи се за теб. Всички се тревожим.

Луиз надникна предпазливо през вратата на хола, сякаш се боеше да не я събуди, и Анжела веднага пое ролята на майка, скочи от стола, прегърна я и й предложи чай.

— Или сандвич? Яла ли си, скъпа? Трябва да се храниш редовно.

Дъщеря й я притисна до себе си и я задържа дълго в прегръдките си.

— Добре съм, мамо. Вече съм голямо момиче. Няма нужда да ме храниш — каза тя. — Въпросът е ти дали се храниш добре. Татко казва, че оставяш храната в чинията непокътната.

— Напоследък нямам апетит — призна Анжела.

— Ох, ако татко ми готви всеки ден, аз също щях да изгубя апетит — каза Луиз и двете се усмихнаха. — Всяка вечер наденички и картофено пюре. Затова донесох хуманитарни помощи — агнешко. Татко ще подреди масата.

— Благодаря ти, скъпа. Толкова си мила с нас!

— Глупости. Ти си моя майка и аз те обичам. Толкова по въпроса.

Анжела се разплака отново. Простичкият акт на любов само засили чувството й за загуба.

„Защо това не ти е достатъчно? Ти си щастливка. Заобиколена си от хора, които те обичат. Имаш две прекрасни деца.“

Луиз говореше нещо и Анжела се обърна към нея да я чуе. Дъщеря й казваше, че иска да я вземе за уикенда.

— Ох, не мога да мръдна оттук. Може нещо да стане… Полицията може да има нужда от мен — каза тя.

— Имам мобилен телефон. Не е нужно да си тук непрекъснато. Това те разболява, мамо, не разбираш ли?

— Не. Добре съм — каза тя, извади кърпичката си от ръкава и си издуха носа. — Трябва да съм тук. Заради Алис.

Лицето на Луиз застина.

— Ти трябва да правиш онова, което е най-добро за теб и татко. Трябва да се откъснеш от всичко това. Полицията ще си свърши работата, а ние ще се погрижим за теб. Трябва да се вземеш в ръце. Заради мен и Пади. Алис я няма, но ние все още сме тук. Разбираш ли?

— Аз съм тук заради вас — извика Анжела като жената в „Асда“.

Ник влезе в стаята.

— Какво става тук? — попита той.

— Разстроих мама. Не биваше да идвам — каза Луиз. — Много съжалявам.

— Не, ти нямаш никаква вина. Вината е в мен. В момента не знам какво говоря — каза Анжела.

— Ще я заведа пак на лекар — прошепна Ник на дъщеря си. — Не се справя добре.

„Пак на лекар. Доктор Ърнли сигурно вече не е между живите. Но при всички случаи ще има пак потупване по рамото и окуражителни думи“, помисли си тя, но след малко кимна на себе си.

„Ти ще се справиш с това, Анжела!“

Петдесет и четвърта глава

20 април 2012 г., петък

Кейт

Тони се обади на Кейт да й каже, че голямото събиране на старата банда е в ход.

— Намерих всички онлайн — изписка в ухото й тя. — Идеята много им хареса и следващата седмица ще направим голямо парти в залата на Бойс Бридж. Ще бъде страхотно. Намерихме диджей от осемдесетте и всичко останало. Кажи, че ще дойдеш и ти.

„Опитай се да ме спреш“, помисли си Кейт.

— Може ли да пропусна подобен купон, Тони? Кой е в списъка с гостите?

Тони започна да изрежда имена.

— Браво на теб. Намерила си всички — каза й Кейт. — Сигурно не ти е било лесно след толкова години.

— Да, някои от тях бяха трудни за откриване, но аз успях. Намерих дори и Хари Харисън. Момичето, за което бяхме сигурни, че ще свърши като наркоманка. Но тя се е справила доста добре. Кой би повярвал… — каза Тони почти разочаровано.

— Къде живее сега? — попита Кейт.

— В лъскав квартал в Кенсингтън. Сега е госпожа Торнтън. В началото се колебаеше дали да дойде, но аз я притиснах. „Спомни си откъде си тръгнала, Хари“, така й казах. Момичетата няма да повярват, като я видят.

Кейт записа всичко в бележника си.

— А Малкълм ще бъде ли на диско вечерта? — попита тя през смях.

— Да, разбира се. И Сара също. Ще бъде незабравимо — каза Тони, останала без дъх от вълнение. — Аз ще затварям. Имам да свърша куп неща. Започваме в осем. Ще се видим там. А, и да знаеш, че всички ще са облечени по старата мода.

Кейт затвори и се облегна назад.

— Кой беше? — попита я Джо, винаги нащрек. — Изглеждаш много доволна.

— Противоположно на теб шефът ти е в ужасно настроение — подметна Тери.

Кейт беше прекалено доволна, за да захапе.

— Поканиха ме на парти — каза тя и се засмя от вълнение. — Трябва да помисля за тоалета си.