— Какво имате предвид?

— Жертвеният агнец в порочния кръг на злото.

Сюнива се замисли, преди да схване за какво говори той. Момичето, намерено в гората в периферията на полуостров Хюрюмлане. Напоследък пишеха все за нея. Гола. Удушена. Само от представата за това я побиха тръпки.

— Какво знаете за нея? — полюбопитства тя.

— Познавам го — заяви енорийският свещеник.

— Познавате момичето ли?

— Не — сепна се той, раздразнен, задето тя очевидно не успяваше да проследи мисълта му.

— Тогава кого?

— Божия воля — доволно поклати глава енорийският свещеник.

— За какво говорите, Турвал? — учуди се Сюнива.

Старецът сви длани на гърдите си и за момент замижа, сякаш разговаряше с някого в ума си, после я погледна с усмихнати очи.

— Познавам убиеца.

50.

Младежът, седнал на масата ѝ, имаше интелигентен вид, изглеждаше спокоен и уверен, но външността му беше само фасада и Миа Крюгер не знаеше какво да мисли. Бяла риза, черен костюм като на предприемач, силно контрастиращи с чорлавата му коса, черна отстрани, с бяла ивица по средата. Стана ѝ ясно откъде идва прякорът му — Скункс — и при все това същността му ѝ убягваше.

По принцип ѝ се удаваше да прозира същината на хората, но този младеж излъчваше нещо, с което се сблъскваше за първи път. Наподобяваше плакат. Все едно се беше маскирал. Като че ли се стараеше да бъде изключителен — беше се облякъл така, за да се отличава от тълпата, без всъщност да му е присъщо. Ала след няколко минути разбра, че се е заблудила.

Не му пукаше — малко по малко ѝ стана ясно. Можеше да изглежда, както си иска, защото не го интересуваше мнението на другите. Беше себе си и ако с това пречеше на някого, да върви по дяволите. Скункс доближи халбата до устните си и се усмихна на Миа над ръба ѝ. Тя не знаеше дали не е от алкохола, но у нея се породи чувство, каквото отдавна не бе изпитвала — с това момче би могла…

Не си довърши мисълта, а пресуши бирата, надяна си полицейската маска и остави настрана бележника и химикалката.

— Значи не си заета?

Беше леко нахален, но това не ѝ пречеше.

— Всъщност съм заета.

Миа махна на сервитьора.

— Обикновено не правя така. — Скункс за първи път откъсна поглед от Миа и го зарея през прозореца.

— Как? — полюбопитства тя.

— Не говоря с полицаи — отново я погледна, усмихнат.

— Разбрах — отвърна тя. — Габриел беше пределно ясен.

— Да, Габриел — въздъхна Скункс и отново поднесе халбата към устата си. — He went over to the dark side…8

Миа не беше особено запозната със света на нърдовете, но дори тя разбра препратката към „Междузвездни войни“. Дарт Вейдър и Люк Скайуокър.

Luke, give yourself to the dark side…9

— Според него ти си отишъл там — отбеляза тя, докато сервитьорът подреждаше помежду им още чаши с алкохол върху бялата покривка.

— Така ли?

— Ами ти си злодеят. Габриел ни помага.

— Зависи от гледната точка.

— Естествено — усмихна се Миа и отпи от халбата „Гинес“.

— Както споменах, не правя такива неща.

Скункс си свали сакото и грижливо го увеси на облегалката на стола.

— И какво означава това?

— Не говоря с полицията — повтори младият хакер.

— Аха. А защо си тук? — поинтересува се Миа.

— Да го наречем съвест. Или по-точно любопитство.

— Любопитство?

Младежът се усмихна.

— Точно такава си, каквато си те представях.

— Каква?

Главата ѝ се замая. Бе прекалила с пиенето, но се опитваше все пак да не губи самоконтрол.

— Хайде да оставим това и да преминем към главното.

Скункс се вторачи в нея и отново я обзе чувството, че ако не беше на работа, ако ненадейно появилият се млад мъж не беше от изключителна важност за случая, в който тя бе потънала сега, тогава…

Отърси се от тази представа.

— Хайде — кимна Миа.

— Има два въпроса.

Той отпи глътка бира.

— Първо — впери поглед в нея Скункс, — къде се е намирал сървърът.

— Където си открил видеозаписа ли?

— Да, но преди всичко трябва да разбереш следното… — подхвана Скункс. — Нищо не знаеш и нищо не умееш.

— Аз? Така ли?

— Не искам да прозвучи пренебрежително, но това са технически положения. Ти си най-добрата в твоята област, знам, но за момент да приемем, че аз съм най-добрият в моята. Става ли?

— Габриел е много способен — възрази Миа.

— Да, Габриел е способен, но е твърде добродушен. Наясно ли си какво е бял хакер?

— Не — призна Миа.

— Добре. А какво е черен хакер?

Тя поклати глава.

— Хубаво.

Скункс изпразни чашата си и я погледна.

— Да поръчаме ли по още едно?

Тя кимна, а той махна на сервитьора.

— И така — върна се на въпроса Миа. — Бял хакер, черен хакер?

Скункс отново се вторачи в нея.

— Няма никакво значение.

— Добре. Къде намери видеозаписа? Къде е бил сървърът?

— Невъзможно е да се каже със сигурност.

Той пресуши малката чашка.

— В какъв смисъл?

— Ами местоположението лесно се скрива. Колко си технична?

— Какво имаш предвид?

— Колко разбираш от тези неща?

Миа вече не докосваше чашите.

— Да речем, че не знам нищо. Как ще ми го обясниш?

— Сървърът с видеото… — Скункс отпи от бирата — … казваше, че се намира в Русия.

— Казваше ли?

— Но не беше вярно — усмихна се момчето с щръкналата коса.

Миа забеляза, че той започва да се напива.