Самюел Бьорк

Совата

Холгер Мунк и Миа Крюгер #2

Един петък през пролетта на 1972 г. свещеникът на църквата в Санефюр тъкмо се канеше да заключи за през нощта, когато крайно необикновено посещение го накара да остави канцеларията си отворена до малко по-късно.

Никога не бе виждал младата жена, но добре знаеше кой е младежът. Това бе големият син на най-обичания човек от града — корабовладелец, не само един от най-заможните хора в Норвегия, но и покровител на църквата, чието дарение, между другото, направи преди десет години възможна изработката на големия олтар от грубо издялан махагон, дело на скулптора и художник Дагвил Вереншол, изобразяващо седемнайсет сцени от живота на Исус — с този олтар свещеникът бе изключително горд.

Младежът и младата жена имаха много особено желание. Искаха да се оженят и свещеникът да извърши тихомълком венчавката. Дотук нищо необичайно, но поради крайно необикновените подробности първоначално пасторът си помисли, че става въпрос за шега. Добре познаваше обаче корабовладелеца, знаеше колко набожен и консервативен е той и постепенно осъзна сериозността на молбата. В последно време корабовладелецът беше тежко болен и имаше слухове, че лежи на смъртен одър. Младият мъж, седнал срещу свещеника, скоро щеше да придобие огромно състояние, но баща му бе поставил условие за наследството. В семейството не биваше да влиза чужда кръв. При никакви обстоятелства бъдещата съпруга на наследника не биваше да има деца от предишен брак. В това се заключаваше и проблемът. Синът на корабовладелеца бе страстно влюбен в младата жена, ала за съжаление, тя вече имаше деца — двегодишна дъщеричка и малък син на четири. Децата трябваше да изчезнат, а свещеникът да венчае двойката, та булката да отговаря на изискванията на корабовладелеца. Беше ли възможно?

Планът им бе следният: младият мъж имаше далечна родственица в Австралия, съгласна да се грижи за децата, докато се уредят формалностите. Година — две, после ще ги вземат обратно. А може би корабовладелецът щеше да се пресели на небето по-скоро. Какво мисли пасторът? Ще откликне ли душата му на молбата им да им помогне да преодолеят тази криза?

Свещеникът се престори, че се замисля, но в действителност вече бе решил. Младежът беше поставил дискретно дебел плик на масата пред него, а и защо да не се притече на помощ на млада двойка в нужда? Не е ли нелепо условието на стария корабовладелец? Свещеникът се съгласи да ги венчае и след по-малко от седмица двамата се ожениха при скромна церемония пред пъстрия олтар в заключената църква.

Измина почти година и през януари 1973 свещеникът отново бе навестен в бюрото си — този път младата жена дойде сама. Беше видимо угрижена, не знаела към кого другиго да се обърне. Нещо не било наред. Не била чула и дума от децата. Обещали ѝ снимки, писма, но не получила нищо, нито ред. Всъщност вече се съмнявала в съществуването на тази роднина в Австралия. Довери му също, че съпругът ѝ не се оказал човекът, за когото го мислела. Вече не разговаряли, дори не споделяли една спалня, а той имал тайни, зловещи тайни, неща, които тя не смеела да изрече на глас, нито дори да си ги помисли. Дали свещеникът можел да направи нещо? Той я успокои, обеща, естествено, да помогне, да помисли по въпроса, и ѝ заръча да дойде пак след няколко дни.

На следващата сутрин намериха младата жена мъртва, надвесена над волана в колата си, в дълбока канавка недалеч от луксозното семейно имение на корабовладелеца на полуостров Вестерьоя близо до центъра на Санефюр. Във вестника намекваха, че жената е шофирала в нетрезво състояние и полицията смята случая за трагична злополука.

След като подкрепи семейството на погребението, пасторът реши да споходи младия корабовладелец. Разказа му самата истина — как младата жена го е посетила в деня преди злополуката, как е изразила тревога за децата си, как тук… да, има нещо гнило. Младият корабовладелец слушаше и кимаше. Обясни, че за съжаление в последно време съпругата му била много болна. Вземала лекарства. Пиела твърде много. Свещеникът сам станал свидетел на края на тази трагедия. После написа едно число на лист хартия и го плъзна през масата. Този град не е ли всъщност твърде малък за пастора? Няма ли да е по-добре да служи на Господа някъде другаде, например по-близо до столицата? След няколко минути вече се бяха споразумели за подробностите. Свещеникът се изправи — тогава за последен път видя младия, влиятелен корабовладелец.

Няколко седмици по-късно си приготви багажа.

И никога повече не стъпи в Санефюр.