— Удоволствието е мое — прошепна Мириам и се настани на пода до приятелката си.

— Аз я препоръчах, така че не се съмнявайте в нея.

Момчето с кръглите очила от кухнята. Усмихна се леко притеснено, сигурно се извиняваше, задето се бе опитало да флиртува с нея, без да знае коя е.

— Не е точно така, Якоб — възрази Зиги.

— Не е ли? Аз ви казах, че е дъщеря на самия Холгер Мунк и трябва да я привлечем на наша страна, за да получаваме вътрешна информация.

— Да, да, Якоб. Заслугата е твоя. Хиляди благодарности! — примири се Зиги.

— Моля, моля — поклони им се Якоб.

— Но няма ли да е проблем наистина?

Изрече го младеж със сериозно изражение в исландски пуловер, облегнат на перваза на прозореца и с ръце, скръстени пред гърдите. Мириам го бе видяла на купона у Юлие, но не помнеше кой е.

— Кое да е проблем? — не разбра Зиги.

— Че е роднина на полицай.

— Не, не — възрази Зиги. — Тя е…

— Благодаря ти, Зиги, но мога да отговарям за себе си.

Изведнъж Мириам се оказа права насред стаята и всички погледи бяха вперени в нея. Не го беше предвидила, но решителността, която изпита навън, на улицата, още не я бе напуснала и стана причина да действа по рефлекс.

— Да… ъъъ… — усмихна се тя.

Вече малко съжаляваше, но нямаше връщане назад. Затова пое дъх и продължи:

— Както вече разбрахте, името ми е Мириам. Здравейте!

— Здравей, Мириам!

— Добре дошла!

Всички лица бяха приветливи, освен на момчето до прозореца в исландския пуловер — той стоеше все така с мрачен поглед и ръце пред гърдите.

— Не знам дали много от вас са ходили в „Блиц“, но там започнах, когато бях на петнайсет. Демонстрирала съм срещу расисти и нацисти, бях доброволка в „Амнести“, а сега работя за организацията „Защита на животните“. Арестували са ме пред Стуртинга, полицейски коне са ме ритали в главата и имам шестнайсет шева. Работила съм за правата на жените и да, честно казано, не съм съвсем в течение на акцията, която ще предприемете — ще предприемем — но затварянето на животни в клетка, независимо по каква причина, така ме вбесява, че…

Думите ѝ се изчерпиха и тя стоеше с чаша в ръка, без да знае какво да каже.

— Не беше нужно, Мириам. Имаме ти доверие — усмихна се Зиги, — но благодаря все пак.

— Аз я препоръчах и ето я вече в заговора. Нали? Прав ли съм? — изтъкна Якоб.

Мириам седна, малко смутена от ненужно разгорещената си реч, но Юлие я погали по гърба, а момчето в исландския пуловер вдигна чаша с усмивка и кимна одобрително, сякаш да ѝ се извини.

— Значи сме минали през алармата.

Зиги плесна с ръце и огледа посетителите в малкия апартамент.

— Някой има ли въпроси, преди да продължим?

47.

— Какво ще кажеш? — попита Мунк.

Тъкмо беше пренесъл бирата и минералната вода през халето на „Юстисен“ и сега остави халбата на масата пред Миа.

— Дали да ги задържим за през нощта?

— Да.

— Не знам.

Миа спокойно отпи от чашата си. Помъчи се да скрие огромната си жажда от Мунк. Почти денонощие не беше вземала хапчета и сега имаше нужда от една бира, за да пропъди нервността от тялото си.

— Не го смятам за необходимо.

— Значи не мислиш, че е някой от тях.

— Не — отсече Миа. — А ти?

— Възможно е.

— Какво?

— Да усложняваме нещата — отвърна Мунк и остави палтото си на съседния стол.

— Как така?

— Нека за момент оставим начина на извършване на убийството, имаме мотиви.

Миа пак отпи от бирата, без да бърза.

— Ревнувала е?

— Да — потвърди Мунк. — А и не е съвсем наред. Не ти ли направи впечатление?

— Да — кимна Миа. — Но не в този смисъл. Според мен не изглежда способна на нещо подобно. Ако е искала да се отърве от Камила, защо ще я оставя в положението, в което я намерихме?

— Разбирам, но все пак?

— Не е такъв тип. Твърде е чувствителна. Разпиляна. Това престъпление е много добре планувано. Обмислено. Убийствата от ревност рядко са такива.

Отново отпи глътка бира, този път без да се съобразява колко е голяма. Цяло денонощие без хапчета и вече се усещаше.

— Но е възможно да бъдат.

Миа го изгледа, чудейки се защо настоява да остави отворена тази хипотеза. Бенедикте Рийс или Паулус Монсен да е убиецът, когото търсят. За нея бе кристално ясно, че никой от тях не е техният човек. Двама младежи, забъркали се в напълно безобидна и наивна драма с любовен триъгълник. Отне ѝ само няколко минути в залата за разпити да стигне до това заключение, но Мунк не искаше да се откаже от тази вероятност.

— Да, разбира се, но аз не си го представям. И какъв е неговият мотив? Секс с малолетна? Няколко стръка марихуана в парника? Как мислиш?

— Сигурно и двете — предположи Мунк и надигна чашата с водата.

— Да ти споделя ли моето мнение? — попита Миа, след като изпразни халбата.

— Да.

— Било е точно както казват. Бенедикте е имала нездраво влечение към Паулус. Донякъде я разбирам — готино, обаятелно момче. Идва Камила и Паулус харесва повече нея. Влюбва се. Двамата започват връзка. После Камила изчезва. Бенедикте намира телефона ѝ и изпраща съобщение, че е добре, за да не я търсят. Така момчето ще остане за нея.

— Значи точно според думите им.

— Така мисля.

Миа кимна на един сервитьор и му посочи празната си чаша.