Читаем Совата полностью

— Планът ли? — не схвана Къри.

— Да. Какво ще предприемем? Какво каза Мунк?

— Засега нищо — вдигна рамене Къри. — Първо разпитваме него, после нея и след това още веднъж него.

— Няма ли да ги разпитаме едновременно?

— Не, Мунк нареди да постои малко сама. Чакането винаги ги стряска.

— Вярно е. — Миа се изправи, излезе в коридора и почука на вратата на съседното помещение.

Ким Колсьо ѝ отвори.

— Да се сменим ли? — попита тя.

— Дадено — съгласи се Колсьо и я пусна да влезе.

— Часът е 16.05 — оповести Мунк на диктофона. — Инспектор Ким Колсьо излиза от залата, влиза Миа Крюгер.

Миа увеси якето си на облегалката и седна.

— Здравей, Паулус. Казвам се Миа Крюгер — представи се тя и протегна ръка.

Младежът изпрати Къри с поглед, после притеснено погледна Миа и плахо ѝ подаде ръка.

— Паулус Монсен.

— Приятно ми е. — Тя се облегна назад. — Не сме се срещали, но съм слушала много за теб. Казват, че си способен. Много си бил сръчен, всички те хвалят.

— Моля? — не схвана обърканото момче.

— Способен си — усмихна се Миа. — Умел в работата. Сигурно е приятно да чуеш как всички те оценяват.

— Ъъъ да, благодаря.

Паулус нервно погледна Мунк, който явно не се бе държал толкова мило.

— За твое сведение не се интересуваме от марихуаната, от насажденията ти — не е наша работа. Няколко стръка марихуана — на всекиго може да се случи, за бога!

Миа забеляза строгия поглед на Мунк, ала не му обърна внимание.

— Нали така? — ласкаво попита тя все още леко дезориентираното момче.

За момент той извърна поглед към Мунк, но очевидно му бе по-приятно да гледа нея.

— Бяха само няколко растения — нерешително призна Паулус.

— Както ти казах, няма никакво значение — увери го Миа. — Сериозно, това не е нищо.

Видя как младежът се отпуска. Облегна се назад и прокара ръце през къдриците си.

— Само за собствена употреба. Не възнамерявах да ги продавам, ако това сте си мислели.

— Точно така. Не се притеснявай — дружелюбно го успокои Миа.

Мунк понечи да възрази, но тя леко го сръчка под масата.

— Друго е сериозно… — Тя се престори, че се замисля.

В стаята настана тишина. Продължи толкова дълго, че къдрокосият младеж срещу Миа пак стана неспокоен.

— Какво? — попита то.

— Ами, нали знаеш, Бенедикте… — продължи тя най-сетне, но не довърши.

— Какво е казала Бенедикте? — попита момчето.

Миа сви рамене и повдигна вежди.

— Господи, тази кучка! — избухна Паулус. — Мен ли е обвинила за убийството на Камила?

Очите му блеснаха.

— Лъже! — отчаяно извика той, надигайки се от стола. — На мен трябва да вярвате!

— Седни! — строго нареди Мунк.

Къдрокосият младеж стоеше прав насред стаята и ги гледаше съкрушено.

— Седни! — повтори Мунк.

Паулус седна и скри лице в шепи.

— Трябва да ми повярвате, за бога! Проклетата вещица Бенедикте! Тя е луда, пълно ку-ку! Мамка му, ще…

— Ще убиеш и нея ли? — подсказа Мунк със спокоен тон.

— Какво?

Паулус ги гледаше ококорен.

— И Бенедикте ли ще убиеш, както си убил Камила?

— Какво? За Бога, не съм убил Камила. Така ли казах?

— Не си ли признал? — продължи инспекторът. — Не си ли тук затова?

— Да съм признал? Не съм. Само за марихуаната. — Той потърси помощ от Миа, но тя мълчеше, остави Мунк да продължи.

— Започнал си връзка с Камила Грийн, преди да навърши шестнайсет години. Дрогирал си я в твоята барака и си правил секс с нея. Така ли да го разбирам?

— Не.

Паулус сведе поглед към масата.

— Значи не си имал връзка с Камила — кротко попита Миа. — Не сте ли били гаджета?

— Бяхме, но…

— Но какво?

— Не беше, както той каза. — Младежът кимна към главния инспектор.

— А как? — попита Миа.

— Изрази се толкова грозно.

— Секс с малолетна, след като си я дрогирал… — подхвана Мунк, но Миа го спря.

— А как беше — отношенията ти с Камила?

— Беше… хубаво — колебливо отвърна Паулус.

— Беше ли влюбен в нея?

— Обичах я — призна младежът. Миа видя как сълзите му напират.

— А тя обичаше ли те?

Момчето сякаш се замисли, преди да отговори. Изглежда не беше убеден.

— Така мислех — кимна накрая той.

— Но?

— Ами тя… Камила беше… специална. Искаше да е независима. Нали разбирате, беше свободна по дух.

Паулус вдигна очи, но избягваше погледа на Мунк, взираше се умолително в Миа.

— Трябва да ми повярвате. Не съм я убил, никога не бих навредил на Камила — обичах я, бях готов на всичко за нея.

— Но тя не те е искала, затова все пак си се решил — вметна грубо Мунк.

Миа го погледна укоризнено и поклати примирено глава. Миа Крюгер безмерно уважаваше прекрасния си шеф, но понякога той беше малко простодушен.

— Не — възпротиви се Паулус и отново се затвори в себе си.

Миа пак изгледа шефа си, а той само сви рамене.

— Казал си нещо на колегите ми — предпазливо поде тя — и се чудех…

— Какво? — попита Паулус, без да я погледне.

— Доколкото разбрах, си обвинил Бенедикте за убийството на Камила. Вярно ли е?

Пак се възцари тишина, преди момчето да отвърне.

— Казах го просто така, без да се замислям. Бях бесен.

— На Бенедикте ли?

— Да?

— И защо?