Читаем Картел полностью

Увери я, че го направил съвсем неволно. На борда на джонката нямало нищо за криене; просто била оборудвана по такъв начин, че да позволи провеждането от разстояние на всякакъв вид финансови операции. И, разбира се, когато започнели осъществяването на някакъв строителен проект на хиляди мили оттук, някъде на края на света, трябвало да разполагат с хора там, на място. И с информация. Според Гани тайната на всяка успешна операция се заключавала в информацията. Може малко да се е поизсилил, вярно, но ето че от това свръхоборудване имало полза.

— В момента сме ангажирани е изключително сериозна сделка — тя беше вече в ход при идването ви — и успоредно с това от три дни водим известните ви проучвания, което е напълно достатъчно, за да ни осигури целодневна заетост.

— Сделка от какъв тип?

Пат бе насочил вниманието си към един от факсовете, по който се получаваше съобщение. Бавно се появи лицето на мъж, придружено с няколко реда.

— Познавате ли го, Зенаид?

Тя се наведе и се взря във физиономията на трийсет-четирийсетгодишен мъж. Русокос, със светли очи и малки мустачки. Чертите му бяха изключително фини, почти женствени.

— Никога не съм го виждала. Кой е той?

— Според една от старите лели се казва Брус Морел, известен още като Слъги.

— За каква сделка става въпрос? Все още не сте отговорили на въпроса ми.

— Попитайте за това Гани. Той е точно зад вас.

— За една ПОП — каза Гантри.

— Или по-скоро за един рейд.

В отговор той избухна във вече познатия й гръмогласен смях. Въпреки едва петте часа сън, и то след повече от трийсет часа бодърстване и работа, без да се смята интермедията при водопада, където не се беше щадил (Зенаид още имаше синини!), Гантри изглеждаше в отлична форма.

— Добре, нека бъде рейд. Но не всички рейдове са разрушителни. Има добри и лоши финансисти.

— Да де, пиратът е винаги другият.

Той пресуши на един дъх бутилка ледено мляко. Двамата се бяха качили отново на палубата. На хоризонта, право пред тях, се мержелееше нещо.

— Зенаид, тази ПОП я води за мен Лио Стърн. Иди при него. Той ще ти покаже цялата документация. Сигурен съм, че можеш да разчетеш едно досие.

— Ще отида.

Отново смях. Гантри ни най-малко не се съмняваше в това.

— Но би могла да направиш и нещо повече. Би могла да ни помогнеш. Ти си финансист все пак.

— Изучавала съм само право и стопанско управление. Нямам никакво понятие от зоология или от история на полите-панталони през средновековието. От къде на къде съм длъжна да разбирам нещо от финанси?

— Желая те, Ганьон.

— И аз теб, Гантри.

Лакомника си наля още мляко. Този път в купа с овесени ядки, смесени с парченца сушена риба. Гнусотия!

— Само че ще трябва да поотложим конференцията — каза той. — Затънал съм до гуша в работа. Трябваше да ме събудиш още със ставането си. Е, имаш право на избор: да работиш заедно с Лио върху споменатата ПОП или да сформирате екип с Уорън. Уорън се занимава с „Обауита“. Освен ако не предпочиташ да се присъединиш към Пийт. Той контролира информацията, която ми изпращат моите стари лели за Милуоки.

— Милуоки?

— Продължавам да смятам, че двата случая са свързани.

А и Пат ти е показал снимката на Слъги Морел.

— Какво общо има той с Милуоки?

— Трябвало е да прочетеш придружителния текст. Според моята стара леля, която се мотае с лодката си по езерото Мичиган, именно той е разглобил вратата на твоя апартамент и е отмъкнал ключалките.

Тя подскочи.

— Откъде знаят, че е той?

— След завръщането си от Виетнам Слъги е лежал пет години за кражба. Тоя тип е същинска муха и буквално върви по стените. Така че ако някой изобщо е могъл да влезе в дома ти отвън, то това е той. Или човек с неговите дарби, а такива не се срещат под път и над път. Освен това Слъги е от Милуоки. И преди две седмици все още е бил там. Видели са го. Напуснал е града един ден след теб, при това с доста пари. Зарязал е временната си приятелка, но преди да изчезне, й е подарил музикална кутийка, на която на френски е бил гравиран надпис „На Емили“.

— Прабаба ми.

— Знам. Старата ми леля е откупила кутийката за десет хиляди долара. Искаш ли да работиш с нас?

— Да.

— С Уорън или с Лио?

— С този, който се занимава с „Обауита“.

— Уорън. Впрочем на нас също ни направи впечатление, че и Морел, както Манти, е воювал във Виетнам.

Идеята ти да съставим списък на бившите бойни другари на Манти си я бива. Трябваше да се сетя. Това са островите Никобар.

— Кое?

— Земята, която се вижда право пред нас. Тазсутрешният самолет несъмнено е съобщил координатите ни. Не знам къде се намират корабите, които ни преследват. Според Тони не е изключено да ни нападнат тази вечер или през нощта. Напредват значително по-бързо от нас. Поръчах да ми построят джонка, за да ми служи за кантора и лаборатория, а не за да чупи рекорди по бързина. Би трябвало да хапнеш нещо. Едно голо кафе сутрин не е достатъчно.

— Наистина ли отиваме на тези Нико… каквото е там?

Дори не знаех, че съществуват.

— Индийска територия са. Един от моите прадеди е бил обесен тук за убийство. Някога на тях е имало каторга.

— И защо отиваме там? Защото ония знаят, че отиваме, така ли?