Читаем Картел полностью

Все така в Ирландия. Семейство Дьошарм в пълен състав бе намерило убежище при приятели на Гантри, в графство Уиклоу. На Зенаид много й се искаше да се свърже с тях и да си изясни нещата с Алекс малко по-обстойно, но в четири сутринта, когато си бе легнала, забраната за излизане в ефир все така продължаваше да бъде в сила.

— Бих се учудил, ако от това има някаква полза — отбеляза Лавиолет. — Самолетът, който прелетя над нас към седем сутринта, сигурно ни е засякъл.

Самолет? Тя изумено го изгледа и попита:

— Гантри знае ли за това?

Естествено. Дори наредил да установят контролна връзка със самолета, който на два пъти профучал на по-малко от двеста метра над джонката. Направо се виждало бялото на очите на четиримата типове на борда му.

— Не се знае колко народ търчи подире ни, Зенаид, но са открили местоположението ни. Поне допреди шест часа беше така. Ще речеш, че е започнала морска битка. Май пак се озовах в морската пехота.

Лавиолет привърши пържолата си и се зае с ориза по кантонски.

Въпреки външността си на колежанин Пат Хенеси беше шеф на оперативното бюро на Лакомника. На двайсет и шест години, семеен. Жена му и малкият им син живееха в Бали. Обслужващият екипажа самолет го стовари на борда на джонката на 2 януари, след двуседмичен отпуск. Работел вече почти четири години за „Гани“. Дори не му останало време да се изучи докрай за авиационен инженер. Преди четири години в „Лонг Бар“ на Рафълс, в Сингапур, пътят му се пресякъл с този на Лакомника, за когото по онова време не знаел абсолютно нищо. Като се изключел фактът, че го придружавали две разкошни момичета. Прекарали вечерта заедно. На следващия ден Пат продължил пътешествието си из Южна Азия. И о, изненада! Десет дни по-късно в Кута, близо до Дениасар на остров Бали, Гантри отново се появил. Този път разполагал с пълна информация за него, като се стигне дори до общата сума на неплатените му сметки на бара в клуба му на Кързън Стрийт в Лондон.

— Предложи ми да постъпя на работа при него. Веднага. Отначало помислих, че се шегува. Нямах никакво понятие от финанси. А той ми отговори, че за него именно това е и главното ми достойнство и че разполагам с предостатъчно време, за да взема решение — щял да отплава чак след двайсет минути. Куфарите ми бяха вече на борда и ми бе открил сметка в Сингапур, по която бе превел сто хиляди английски лири. Наистина невероятен тип!

— Що за самолет е бил онзи, сутринта?

Нает бил в Банкок от същите хора, които предишния ден наели и хеликоптера.

— Сигурно ли е, че точно на нас са ни вдигнали мерника?

Пат се усмихна. Старите лели изпратили нови сведения за пилота, пристигнал в Банкок точно за толкова време, колкото да извърши два разузнавателни полета над джонката. Макар в сегашния си паспорт да се водел под името Стивънс, най-вероятно се казвал Пол Оливър Санчес — Оливър, противно на всички очаквания, било име от испански произход. Не били съвсем сигурни, но сред пилотите на хеликоптери, воювали във Виетнам в началото на 70-те години, фигурирал един Оливър Санчес.

— Манти — промълви Зенаид. — И Манти е ветеран от Виетнам.

Именно. Старите лели също констатирали този факт. В момента все още се проучвали архивите на Пентагона, но още първоначалните елементи недвусмислено доказвали, че Манти и Оливър са били във Виетнам по едно и също време и че са участвали в едни и същи операции.

— Възможно ли е да се състави списък на всички, които са били във Виетнам заедно с Манти?

Пат й хвърли одобрителен поглед. Сякаш е удивен, че съм се оказала малко по-интелигентна от умивалник, помисли си Зенаид с леко раздразнение. Той веднага даде съответната заповед. В момента в компютърното отделение се намираха петима от сътрудниците на Гантри. Цареше приятна, жизнерадостна атмосфера. Разнасяше се музика — старо парче на Лед Зепелин. Определението „компютърно отделение“ никак не подхождаше на обширната зала, претъпкана с апарати, между които няколко факса и три видеофона. Без да се смятат машините с неизвестно за Зенаид наименование и предназначение.

— Идеята ви е взета под внимание — обяви Пат. — Старите Лели ще трябва здраво да се потрудят. Още повече, че вече и без това си имат доста работа.

— Колко са общо старите лели?

— Военна тайна — разсмя се Пат. — Дори и аз не знам това.

Знае го само Гани. Има доста стари лели, за които не ми е известно нищо повече от номера на един факс. Отправям им запитване и след някое време те ми отговарят.

— Защо ви е чак толкова сложна апаратура? В сравнение с нея сигурно бледнее дори НАСА.

— Е, нека не прекаляваме. Но е вярно, че Гани винаги е изпитвал слабост към подобни машинарии. Знаете ли, че освен всичко останало е и дипломиран специалист по информатика?

— Не. И не се отклонявайте темата.