Читаем Картел полностью

Отказва. По-късно ще се чуди защо. Чисто и просто въпрос на гордост. Спрямо един сополанко, комуто е разяснил финансите с петнайсет урока и който току-що е направил удар благодарение на тях, докато на него, многоучения Макартър, и през ум не му е минало да го стори!

По същата причина, без съмнение, отхвърля и предложението на Гантри да станат нещо като съдружници. Като този път едва се сдържа да не избухне. За втория си отказ ще съжалява много по-дълго, отколкото за първия. Вече почти се е примирил с мисълта, че ще се пенсионира като преподавател. Все още не е достатъчно зрял, за да прояви самостоятелност. За да се откаже от спокойната си работа, пък била тя и посредствена. При все това второто предложение на Гантри за дълго ще се загнезди в паметта му. И ще си пробива път. Та когато се появи Мора с предложението си, той, без да го подозира, ще събере плодовете на подмолната работа, започната от Лакомника.

Макартър ще се види с Гантри още шест пъти. И всеки път това ще са мимолетни срещи било на уличен ъгъл, било в някое кафене, било в метрото или пък в дома на Макартър. Няма да забрави изумлението на Лети, когато хлапакът, освен торта и цветя, й подарява и сто килограма макарони, които домъква в чувал — за да отпразнуват първия му милион, както пояснява. През цялата вечер Лети и Гантри се заливат в неудържим смях, тъй съучастнически, че предизвиква у Макартър изблик на ревност. „Какво толкова му харесваш, Лети?“ — „Какво му харесвам? Шегуваш ли се? Не си ли го погледнал? Ако бях с десет години по-млада, щях да преплувам Тихия океан, само и само за да скоча в джонката му! И в хамака му, разбира се! Има жени, които вие, мъжете, веднага си представяте голи и започвате да въртите опашка. Е, същото се отнася и за Гантри. Само че като мъж. Не допускай никога да го видя гол, защото оттам нататък за нищо не отговарям!“

Следва аферата е „junk bonds“ — „боклучавите“ облигации, — чийто инициатор е Гантри и от която той извлича максимална печалба за по-малко от две години. Преди да изчезне. След едно последно посещение у Макартър.

— Все още не е късно да ми станете съдружник, Мак. Дължа ви наистина много.

— Не ми дължите нищо. Платихте ми осемстотин долара.

Пиратската усмивка.

— Жалко. Вие струвате хилядократно повече от това, което сте в момента. Надявам се, че един ден ще проявите достатъчно благоразумие, за да го осъзнаете.

(Не след дълго ще се появи Мора.) Оттогава Макартър повече не вижда Гантри, който междувременно си спечелва прякора Лакомника заради ежегодните си миграции към Югоизточна Азия по подобие на птиците със същото име. След операцията с „junk bonds“, оказала се за него същинска манна небесна, той на практика се заселва на своите острови, превръщайки прословутата си джонка, построена в Хонконг, в напълно функционален филиал на Уолстрийт.

Колкото до Макартър, той среща Мора.

Хидропланът, приел на борда си Макартър на няколко кабела от „Морският вълк“, прелетя над Куба, ескортиран от два „Миг“-а на кубинските военновъздушни сили. Приводни се между две островчета в Градините на кралицата — малък архипелаг, разположен паралелно на западното крайбрежие на Куба. Там го чакаше друг самолет с куп генерали и полковници на борда, пристигнали специално за случая от Хавана. Съвещанието Продължи около два часа и бе посветено почти изцяло на финансови проблеми. Хавана се оплакваше, че не е получила изцяло полагащия й се пай. Макартър лесно доказа противното, засипвайки военните с порой от цифри. Опитаха се да го въвлекат в дискусии, засягащи пряко дрогата, транспортните проблеми, междинните складови пунктове и какво ли не още. Макартър категорично се възпротиви: това не беше от неговата компетенция, не знаеше нищо и не искаше да знае нищо по тези въпроси.

Неговият проблем бяха финансите, единствено финансите.

Той бе само съветник по инвестирането.

Хидропланът отново излетя, заобиколи Каймановите острови, прекалено усърдно наблюдавани от Щатите, и зареди на западния край на Ямайка, в един пустинен залив между Монтего Бей и Савана ла Мар. Крайбрежните радари несъмнено го бяха засекли, но „онези там“ много отдавна бяха направили необходимото това кацане да мине незабелязано.

Пристигна на „Грациела“ по обяд. Втората подвижна кантора на Макартър бе значително по-луксозна от първата — банята в каютата му беше облицована с истински мрамор, — но разликата не се отнасяше до оборудването и работата.

В това отношение съществуваше умишлено търсено и премислено до най-малката подробност сходство.

— Обядваме и се залавяме за работа, Дани. Поръчахте ли да ми сготвят задушено? Чудесна идея! Благодаря ви, че сте си спомнили колко много го обичам.

Следващите часове бяха наситени с редуващи се съобщения и заповеди.

Имаше и едно повикване. Изглежда, срещаха известни затруднения при лова на пилето. Но щели да му видят сметката.

— Не се и съмнявам — увери ги Макартър.