Читаем Картел полностью

Той й намигна и се ухили с пълна уста.

— Разбирам — поклати глава Зенаид. — В общи линии, все още нямаме доказателство, че типовете, които са по петите ни, преследват наистина нас и че искат наистина да ни убият. Отиваме в Никобар и ако ни убият, вече ще разполагаме с въпросното доказателство.

— Интелигентна е за жена, не намираш ли? — обърна се Гантри към Лавиолет.

— Не й се случва всеки ден — отвърна Лавиолет.

Към седем вечерта, точно след падането на нощта, Тони Биърдсли, капитанът на джонката „Лакомник“, съобщи, че пристигат на Голям Никобар след четирийсет минути и че от изток-югоизток към тях с голяма скорост се приближава кораб. Но че няма да ги догони по-рано от час.

— Гантри, на Голям Никобар има ли полиция или военна флота?

Що се отнасяше до полицията, възможностите й опирали до арестуването на някой и друг кокошкар. Военната флота пък се състояла от нещо като индийски патрулен катер, базиран в Порт Блеър, на Андаманските острови, на най-малко четиристотин мили северно оттук. Не трябвало изобщо да разчитат на намесата му. В същото време не можели да очакват каквато и да е помощ от рибарските села по южното крайбрежие на Голям Никобар. Гантри изключваше хипотезата за сражение между екипажа на джонката и двайсетината или трийсетина въоръжени до зъби мъже, които — според пристигналите от Пенанг сведения — се намираха на борда на кораба преследвач. Всеки сблъсък би завършил с клане. Въпреки присъствието на ибаните джонката разполагаше с далеч по-малобройни сили. Общо взето, се намираха в положението на търговски кораб, почти лишен от отбранителни средства и застрашен от неминуемо пиратско нападение.

В Съединените щати бе осем сутринта. Преди петдесет минути, във все още колебливия предутринен здрач един от хеликоптерите подаде уговорения сигнал: останките на самолета на Мравката-пътешественик бяха открити. Място на катастрофата — Южен Арканзас, на трийсетина мили от границата с Луизиана, близо до малко градче, наречено Хамбург. Изключително труден терен. Бурята почти бе стихнала, но продължаваше да вали проливен дъжд.

Харисън Лад, главен отговорник за Мравките-пътешественици на цялата територия на Съединените щати, незабавно съобщи новината на Милан (когото познаваше под името Чандлър) в Ню Йорк. Но се въздържа да обяви успеха за окончателен. Нищо не доказваше, че точно това е самолетът, който търсеха, а и той да беше, не се знаеше дали двеста и петдесетте милиона се намират все още сред останките. Освен това не се изключваше любопитни очевидци на катастрофата да се доберат до него преди екипите на Мравките-контрольори, които Лад наричаше просто „групи за издирване и възстановяване на загубите“. Тогава можеха да изпаднат в положението, в което се бяха оказали в Мохавската пустиня, когато им се наложи да елиминират свидетелите.

След като установиха изчезването на самолета, Лад възприе като начало хипотезата за кражба. Нищо чудно пилотът и придружителят да са се споразумели да си поделят пренасяния от тях четвърт милиард и да духнат. Но не му се вярваше особено. Лично бе избирал двамата мъже, придържайки се стриктно към правилото да използува само хора със семейство, които можеха да бъдат заплашени и държани под наблюдение през цялото време на операцията. Правило, от което не правеше изключение и самият Лад; той много добре знаеше какво може да се случи с жена му и с четирите му деца, ако направеше някакво нарушение.

Лад така и не разбра по какви потайни пътища го бяха вербували преди единайсет години. По онова време бе в развод и все още носеше белезите — по-скоро психологически, отколкото физически — от Виетнам. Нуждаеше се отчаяно от пари. Малката му самолетна компания, специализирана в разпръскването на инсектициди, беше пред фалит. Изискванията на първата му съпруга, която също държеше акции от нея, в никакъв случай не облекчаваха положението.

И ето че двама мъже му предложиха двайсет и пет хиляди долара за два полета. От остров Андрос до Бахамските острови и оттам до малко летище в Ню Джързи. Нито дума за товара, но той, естествено, се досети. И прие. Пренася кокаин в продължение на три години, ожени се повторно и отново се зае с бизнес, този път с хеликоптери — по съвета на приятели на Чандлър. Същите приятели го попитаха дали не би искал да поеме малко по-големи рискове и да печели повече. Парите ще получава или в брой, или ще му ги превеждат по сметка в някоя задгранична банка. Да.

От април 1985-а бе назначен за главен контрольор.

В осем и дванайсет минути друг от хеликоптерите му успя да спусне на земята екип от трима души, след което предаде добрата вест: чувалите били налице, само един бил скъсан. Пилотът загинал на място. Придружителят все още дишал, но бил трудно преносим, със смазани слабини и крака.

Не било изключено да е засегнат и гръбначният стълб. Лад заповяда да го довършат. Би било глупаво да поемат безсмисления риск да го откарат в болница.