Читаем Картел полностью

Докладва на Милан и премина към изпълнението на следващите задачи. Сега трябваше да намери друг самолет и нов екипаж за дублиращия полет, да определи неговото разписание и трасето му, да вземе необходимите мерки за установяване на контрол върху новия пилот и новия придружител (поставяне на семействата им под наблюдение) и да предупреди (с кодирани термини, естествено) транзитния пункт форт Майърс във Флорида — Лад носеше отговорност за изпращаните от него самолети до момента, в който достигнеха Мексиканския залив, където щафетата поемаше друг; Лад не знаеше кой.

Междувременно, разбира се, не трябваше да изпуска от контрол и останалите самолети, натоварени с чували; съвършено идентични с тези, които успяха да си възвърнат непокътнати от мястото на катастрофата. Слава Богу, други два самолета продължаваха пътя си без никакви проблеми, за което вече бе получил потвърждение от форт Майърс. Още пет щяха да излетят в близките часове от Тексас, от Айдахо, от Айова, от северната част на щата Ню Йорк и от околностите на Флоренция, в Южна Каролина.

По традиция януари беше тежък месец. И Лад знаеше причината: постъпленията в края на годината бяха най-значителни. Като при сладкарите или търговците на играчки. Някои от самолетите щяха да натоварят до осемстотин милиона — абстрактни суми, за които бе по-добре човек да не се замисля много.

Но Лад далеч нямаше да е приключил със задълженията си, дори и след като подготвяните за път самолети достигнеха Мексиканския залив. Вече на три пъти в кантората му в Хюстън бяха идвали двама души, за чиято поява бе предварително уведомяван от Чандлър, който ги наричаше официални данъчни агенти. Макар и да не бяха истински представители на финансовите органи, те имаха за задача да проверят сметките на компанията на Лад. И действително, двамата прегледаха извънредно щателно книжата му, като преди всичко му помогнаха да се подсигури със счетоводство, неуязвимо за какъвто и да било официален данъчен контрол.

Опасяваше се да не би да го обвинят, че е разрешил излитането на самолета от Озаркс въпреки неблагоприятните метеорологични условия. Човек никога не знае. Изпитваше неописуем ужас от Чандлър, с неговите заострени нокти и с влудяващата му мания постоянно да потропва с тях по нещо — това сухо чаткане, което обтягаше нервите до крайност!

Не, наистина не виждаше каква грешка е могъл да допусне. А и взе всички мерки — след като двеста и петдесетте милиона бяха прибрани без никакви усложнения — да не даде на официалното следствие дори и най-минималния шанс да установи връзка между катастрофиралия самолет и въздушния мост, по който се транспортираха парите. Летателният план беше напълно редовен, пилотът бе нает със сключен по всички правила договор. Колкото до придружителя, той имаше не по-малко солидно прикритие. Официално се водеше служител в компания за бързи куриерски услуги и му бе възложено да достави по спешност на жената на един милиардер в дома й на Бахамските острови бижутата, които тя искаше да си сложи за някакъв прием. Арканзаската полиция щеше да намери накитите сред развалините на пилотската кабина и управлението по въздухоплаване да започне разследване; за да уточни обстоятелствата и причините за катастрофата. Този аспект на нещата искрено радваше Харисън Лад. Така нямаше да се наложи да предприема собствено разследване; достатъчно бе да изчака официалното заключение.

Това винаги го разсмиваше.

— Парите са прибрани и ще бъдат натоварени на друг самолет. Двамата мъже, които са се намирали на борда му, са мъртви.

Милан седеше в колата си и потропваше с пръсти по волана. Беше девет и нещо сутринта в Сентрал Парк, в Манхатън.

— При пристигането на хората на Лад придружителят е бил все още жив. Довършили са го.

Защо Милан смята за необходимо да ме въвежда в такива подробности?, помисли си Лодегър. Намерили са парите, и толкоз. Обстоятелствата въобще не ме интересуват. Сигурен съм, че го прави нарочно. Това копеле обожава да играе по нервите на хората.

— Милан, престанете да почуквате, за Бога!

— Извинете — подсмихна се Милан иронично.

— Лад допуснал ли е някаква грешка?

— Да. Подценил е метеорологичните условия. Или пък е надценил качествата на пилота.

— Той е много добър работник.

— Не е достатъчно да си много добър — отговори Милан. — Поне ако се съди по заповедите, които получих.

— Добре, елиминирайте го, щом толкова държите.

— Все още не е взето решение по този въпрос. Ще ви държа в течение.

— Кой ще реши?

— Знаете това.