Читаем Картел полностью

Ел Сикарио. Кой друг? Лодегър се бе срещал с Ел Сикарио два пъти и неудържимата антипатия, която изпитваше към него, можеше да се сравни единствено със страха, който му вдъхваше този човек. Но един ден той, Бил Карлос Лодегър, все ще напусне фронта и ще заеме мястото си „там“, в генералния щаб. Вуйчовците му не бяха вечни и имаше пълното основание, както и всеки друг член от фамилията, да претендира за престола. Дори много повече основания от братовчедите си. Той бе доказал на какво е способен. Беше командувал битката. И никой не познаваше по-добре от него всички механизми. Освен Макартър. Но Макартър не принадлежеше към фамилията. Кръвните връзки бяха все пак от значение. И от деня, в който влезе в генералния щаб, Ел Сикарио ще бъде изцяло под неговите заповеди. Милан също.

Какво удоволствие!

Милан отново взе думата, но сякаш доловил нетърпението на Лодегър, дори не намекна за случая с Лакомника.

Докладваше за положението в Уискънсин. Там всичко било вече в реда на нещата. Щяло да се наложи да се отърват от братята Кесъл, но изчаквали подходящия момент. Най-доброто разрешение било да им организират катастрофа, в която да загинат заедно; някъде след седмица. Подробностите все още не били уточнени.

— Но те не ви интересуват.

— Има нещо такова — съгласи се Лодегър.

Милан бе използувал разследването в Уискънсин, за да подложи на проверка цялата зона на Милуоки, която, що се отнася до събирането на постъпленията, се простираше на изток до Охайо и на запад до Дакота, включвайки и част от Канада.

— Общо взето, всичко е нормално — заключи Милан. — Малките проблеми, които имахме в Детройт и Чикаго и заради които ви помолих да отидете да видите какво може да се направи на място, вече са разрешени. Като се изключи това, няма нищо особено за отбелязване. Една Мравка-вложител от Солт Лейк Сити и друга, от Тълса, са си позволили известни волности. Компютрите ви засякоха ли ги?

— Да…

— Тази от Тълса е вече заловена. Другата е избягала в Мексико, изоставяйки семейството си. Хората ми са по следите й. В най-лошия случай й остават не повече от два дни живот. Вашите оператори трябваше да ме предупредят.

— Строд го направи още снощи. Сърдете се по-скоро на собствените си хора — прекъсна го Лодегър, доволен от удалата му се възможност да запуши устата на Милан.

— А сега за Гантри — продължи Милан, без да реагира на критиката. — В Милуоки използвахме човек на име Морел.

Той чудесно изпълни задачата си и напусна града. Но, изглежда, някой събира сведения за него. Тамошната полиция го издирва, след като е била най-подробно осведомена по негов адрес. Не знаем от кого.

— От Гантри?

— Възможно е. Той разполага с едни от най-добрите частни детективи. Специализирани са по-скоро във финансовите проучвания, но който може да брои до сто, може да събере и две и две. Особено ако боравят със страхотно много пари, какъвто е случаят с въпросните детективи.

— Гантри разследва в Милуоки?

— Да, както води разследване и по онази ваша ПОП.

— „Обауита Дженерал Уд“. Още в самото начало ви казах, че тази девойка е опасна. А сега, след като е привлякла на своя страна Гантри, става хилядократно по-опасна.

Милан погледна часовника си.

— В момента там, където е джонката на Гантри, вече е нощ. Ако се намираше на сушата, независимо къде, щеше да е покойник. Но той е насред океана, и то на другия край на света. Трябваше да намеря хора и кораби…

— Не ми досаждайте с подробности.

Лодегър усети прилив на дълбоко удовлетворение. Не се съмняваше, че Милан ще успее да елиминира Гантри и момичето. Но да изненада Милан в затруднено положение, за него бе ново и особено приятно изживяване.

— Вече разполагам с необходимите кораби — продължи Милан така невъзмутимо, сякаш изобщо не го бяха прекъсвали. — Намерих два на място. Други два пристигат от Австралия и още един, пети, от Хонконг. Осигурих им и екипажи. Всички те са два-три пъти по-бързи от джонката на Гантри и на борда си имат достатъчно оръжие, за да изтребят населението на цял град. Гантри явно си въобразява, че е постъпил много хитро, като е потърсил убежище край островите Никобар. Те са индийска територия, разположена на юг от Андаманския архипелаг.

— Това въобще не ме интересува — сопна се Лодегър, твърдо решен да се възползува докрай от предимството си.

— Районът е почти безлюден. Щяхме да срещнем известни трудности, ако бяхме решили да взривим джонката в пристанището на Сингапур или пък пред свидетели. Там няма да има свидетели.

— Ще го пратите ли на оня свят, или не?

— Фактът, че е на края на света, за нас е коз. Просто ви обяснявам ситуацията. Според последните сведения, които получих преди десет минути, джонката е влязла в един залив на Голям Никобар. На борда й има двайсет и четирима души. Въоръжени са само с няколко пушки. Първият кораб от флотата ми ще ги догони след не повече от двайсет минути. Вторият е само на един час път оттам. Междувременно успях да осигуря дванайсет души и на самия остров. Реши ли Гантри да слезе на сушата, те ще му видят сметката.