Читаем Картел полностью

Но в същината си това, тяхното, е просто детинщина. Не говоря за вас, Мак.

— Благодаря, че ми признавате поне малко компетентност.

— Вие наистина сте компетентен. И доказателството е, че сме работили вече дванайсетина часа. Сега съм много по-наясно с нещата.

Идва ред на петнайсетия и последен урок. За петнайсет часа Гантри е попил досущ като сюнгер невероятно количество информация. Тя, естествено, не би му позволила да издържи един изпит — всеки първокурсник знае много повече от него, и то в много повече области. Но Макартър не се заблуждава. Във въпросите, с които неспирно го е обсипвал младежът, той е доловил ясно изразена тенденция.

Гантри се е насочил веднага към същественото, при това със смайваща увереност. Измежду всички възможни страни на финансите той е избрал една-единствена, която несъмнено си е поставил за задача да усвои още от самото начало. Рейдовете. Установяването на контрол над дадена компания без съгласието на ръководителите й. И докъде може да се стигне, без да се отива прекалено далеч. Брадата, мустаците и широката белозъба усмивка напълно отговарят на действителността: Гантри е пират. Или корсар. Всичко ще зависи от границите, които си наложи.

След петнайсетия урок той изчезва безследно за повече от три месеца. На два-три пъти Лети го пита какво става с младежа, който изпитва такова отвращение към макаронената й торта, „въпреки че е превъзходна, нали, Джими“? „Безспорно, уверява я Макартър, и лично аз я обожавам. Колкото до Гантри, наистина нямам представа какво става е него.“ Гантри му е изплатил до цент осемстотинте долара в очевидно събирани една по една банкноти. И парите незабавно влизат в употреба: Лети си купува нов хладилник — по това време Макартърови все още не ринат парите с лопата.

— Спечелих четирийсет хиляди долара. Дори малко повече. Има ли опасност да ме тикнат в затвора, Мак?

Краят на април. Вали. Свечерява се. Току-що излязъл от университета, Макартър се готви да се качи в колата си, за да се прибере у дома и да отидат с Лети на кино. Масивната фигура с кожено яке се появява изневиделица иззад завесата на проливния дъжд.

— Обяснете ми за какво става дума. Седнете. Поне на сушина елате.

Гантри разказва. Двамата седят в старата кола на Макартър. Стъклата са запотени, така че никой отвън не би могъл да разпознае двамата мъже. По-късно, припомняйки си своите срещи с Лакомника, Макартър ще установи, че те винаги са минавали без свидетел. Винаги. Дали случайно или предумишлено от страна на Гантри? Предумишлено, несъмнено; той не иска никой да разбере, че е изучавал финанси, та ако ще и в продължение само на две седмици. Макартър бързо ще осъзнае ползата от съблюдаването на подобна тайна. Никой, освен Лети, не ще узнае, че на младини е познавал Лакомника, както и това, че в известен смисъл му е бил учител. А Лети ще мълчи.

Гантри разказва как е спечелил четирийсет и три хиляди шестстотин двайсет и девет долара за четири дни. С начален капитал от хиляда триста и двайсет долара, по-голямата част от които идва от продажбата на мотоциклета му.

Пояснява, че вече не е мияч на съдове. Повишили го в салонен прислужник и сега сменя чиниите и подрежда масите в своя псевдофренски ресторант в Гринуич Вилидж.

Една вечер забелязал на една маса клиент на „Просър, Мередит и Колб“, а на съседна маса — друг, също познат му по лице финансист. На влизане двамата мъже не се поздравили, макар че едва не се сблъскали. Щом обаче вниманието на сътрапезниците им се отклонявало другаде, те бързо се споглеждали.

— Така че имам двама финансисти, които се правят на непознати, макар в действителност отлично да се познават. Схващате ли?

— Много добре — отвръща Макартър със смях.

— Стигам до заключението, че мътят нещо заедно. На следващия ден сутринта се информирам — обожавам да се информирам за хората. Впрочем добре ли работи новият хладилник?

— Много добре.

— Радвам се, че от моите осемстотин долара е имало полза.

И така, осведомил се за двамата мъже и научил, че те наистина не се познават, поне официално. Но че сливането на двете им основни компании би предизвикало страхотен бум на Уолстрийт.

— Купих колкото се може повече акции.

— С хиляда шестстотин и двайсет долара?

Не само. Гантри използувал оня номер, оная дивотия… как, по дяволите, се казваше? Leverage buy-out25? Не, не е точно това думата, тъй като LBO предполагал закупуването на цяло едно предприятие благодарение на много пари, взети в заем. Както и да е, прибягнал към нещо като малък LBO, ипотекирайки къщата на майка си в Мейн.

— Не виждам къде е проблемът — казва Макартър.

— Не съм ли извършил наказуем акт чрез незаконно използуване на поверителна информация?

— Като прислужник в ресторант? Едва ли!

— Десет процента — казва тогава Гантри. — Защо според вас наминах насам тази вечер?

Макартър разбира. Четири хиляди триста шейсет и два долара и деветдесет цента. Десет процента от печалбата, реализирана от „интересния чешит“. Колебае се. Четири хиляди и триста долара биха му позволили да си купи нова кола. Изкушаващо.