Читаем Картел полностью

— Най-вероятно, и то само и само за да го елиминират като евентуален противник.

— Ясно. Кажете ми сега нещо за хората, чиито имена фигурират в 13-г.

— Солър е рейдър от типа на Фийлдинг. По-голямата част от парите му идват от Аржентина. В момента го проверяваме. Шаде е ливанец, който преди четири години е получил американско поданство. По отношение на него вече приключихме с проверките. Мравките са намерили доста оригинален начин да го превърнат във финансист, способен да обявява ПОП, без това да бъде изненада за някого: представен е като наследник на ливански милиардер, който уж му завещал всичко. Шейсет и няколко милиона долара.

— И вашите стари лели са проверили това?

— В Бейрут? За нещастие един снаряд паднал точно върху кабинета на нотариуса. Или пък избухнала кола, заредена с взрив. Никакви архиви. Тогава Шаде си намерил приятели, също ливанци, които му заели пари. И куп банки се втурнали да му отпускат кредити.

— Вашите машини могат ли да кажат колко акции държат вече Шаде и Солър?

Деветнайсет. Шейсет и седем процента. Те разполагат с невероятни пари, Роарк. Биха могли да дават по кюлче злато за акция.

— И според вас трябва пак да се кача на ринга само за да бъда нокаутиран от тези типове?

За начало се качиха отново на палубата. Адам Роарк проучи огромни количества цифри и с мъка скриваше изумлението си.

Оказваше се, че тук, на борда на джонката, разполагат с много повече информация за „неговата“ „Йелоухед“, отколкото самият той, човекът, посветил на компанията целия си живот. Пожела да види собственото си досие. По знак на Гантри Питър Карстов, който завеждаше следствения отдел и личните досиета и в качеството си на такъв координираше изцяло дейността на старите лели, удовлетвори молбата му. Роарк се втрещи от изумление и едва не се взриви от гняв. — Заслужаваше ли си да се ровите чак до такава степен в личния ми живот?

Усмивка на Гантри.

— Бихте могли да бъдете ако не Мравка, то поне някой, който работи за тях, Адам.

След което поясни, че били установили една константа при мнозина от онези, които Мравките използуваха, и чието откриване значително се улеснило, след като започнали систематично да я издирват. А именно черна точка в биографията на подставените лица: било подозрителна смърт в обкръжението на заинтересования, било някоя гнила история от финансово или морално естество или пък отчаяна нужда от пари, като проблемът винаги се уреждал благодарение на нечие мистериозно вмешателство.

Адам Роарк присви очи.

— Да не искате да кажете, че тази фантасмагорична организация си има нещо като собствено КГБ?

Точно така. Нямало никакво съмнение, че Мравките разполагат не само със свое КГБ, но и със собствено ГРУ42. На свой ред те включвали обикновена полиция, отговаряща за дисциплината и предаността на всеки, наказателен отдел („случаят Моралес“ в Милуоки), външна и вътрешна разузнавателна служба, занимаващи се явно с наемането на подставените лица и на хората, използувани при прането на пари, и накрая ударна група, която преследвала и елиминирала потенциалните врагове.

Всичко това логично предполагало наличието на професионалист в областта на разузнаването, шпионажа и убийствата.

Роарк смаяно клатеше глава, току надигайки чашата си с ром. На борда на джонката се пиеше много повече ром, отколкото уиски или коняк, и то най-вече в чест на пресветлата памет на Лонг Джон Силвър и Джим Хокинс, герои от „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън.

— Е, и успяхте, ли да идентифицирате въпросния велик вожд на мравешкото КГБ? — полюбопитства Роарк.

— Не, разбира се — поклати глава Гантри.

— А гениалният юрист?

Гантри се усмихна на Зенаид.

— За него да не говорим.

Зенаид премълча. Щом Гантри не намираше за необходимо да споменава името на Макартър, тя също нямаше претенции по въпроса. Освен това се досещаше, или по-скоро смяташе, че се досеща за причините, продиктували мълчанието му по този въпрос. Поне доколкото изобщо бе възможно някой да прозре мотивите на господин Джонатан Гантри и да проследи непредвидимите криволици на мисълта му. Точно това е думата: моето любимо ципоного е непредвидимо. То не се спира нито за миг, няма постоянно местожителство и мозъкът му на морска птици действа светкавично. Нищо чудно, че ми е толкова трудно да препускам подире му.

И че ми се струва невъзможно да остана с него до края на дните си.

Стига да не умра преждевременно, разбира се, схрускана от някоя гигантска Мравка с остри като бръснач челюсти.