Не съвсем. И не всички. Може би не всички. Но колкото и внушителен да беше, списъкът несъмнено не включваше всички имена и всички механизми.
— За начало направихме подбор измежду онези, които по един или друг начин са извършили операции по установяването на контрол над дадена компания, било чрез нормална покупка или сливане, било чрез публични оферти за размяна или за покупка, било чрез враждебни или дружески ПОП, стига въпросните операции да са били осъществени през последните пет години и да са засягали повече или по малко американски компании. По едно време ми беше хрумнало да направя това в световен мащаб, но съм малко зле с времето.
— И какво излезе от този подбор?
— Списък с няколко хиляди имена — на официалните инициатори на всяка ПОП срещу дружество с оборот от над десет милиона.
— По дяволите!
— Както и на техните помощници, тоест на всички, които в една или друга степен са имали отношение към сделката.
— Адвокатите?
— Съставихме отделен списък на адвокатите. Искате ли да го видите?
Включи се друг принтер.
— Четиристотин седемдесет и едно имена — обяви Гантри.
— Виж, от тия тук познавам около четирийсет души. И за още толкова знам къде работят. Между тях има не един лъв. Сигурен съм обаче, че в установяването на контрол над дружествата са участвали много повече адвокати.
— Хиляди и хиляди. Още повече, че за всяка кантора вкарахме в компютрите подробни справки за всички юристи. Това, което виждате, е резултат от най-внимателно пресяване.
— На какъв принцип?
— Моите стари лели отделиха сделките, за които съществува вероятност да са реализирани чрез изпрани пари. Елиминирахме някои компании, като например „Ексън“, „Дженерал Мотърс“, Ай Ти Ти, Ай Би Ем и „Кока-Кола“.
— Ако се съди по умопомрачителните дивотии, които ми наговори Абигейл Роузуол-Макнълти, нищо не гарантира, че някой от тези мастодонти не е вече под контрола на Мравките.
— Абсолютно нищо. Мравките разполагат с потресаващи възможности в това отношение. С двеста-триста милиарда долара може да се купи всичко. И всеки. Елиминирахме също чичо ми Леонидас.
— Наистина ли имате чичо, който се казва Леонидас?
— Това е кодово име. То включва всички онези, които според мен и старите ми лели едва ли стават за Мравки.
Като Джими Голдсмит и Бърнард Арнълт, да речем, или пък Карл Айкан и Пикънс.
Т. Бун ме обра четири пъти на покер. Само една Мравка може да извади толкова карета дами! Шегувам се, естествено. Кого още отхвърлихте?
Онези, които са се провалили при сделката.
— Логично. Мравките никога не се провалят. Може ли да засилите климатика? Умирам от жега. Ясно — зачеркнали сте доста имена. И после?
— Вкарахме в компютрите…
— Тези на джонката?
— Не. Те не са достатъчно мощни. Но за сметка на това са свързани с други, по-големи. Може да наемеш колкото си искаш от тези машинарии. Та, както казах, вкарахме в тях всички сведения за Мравките, с които вече разполагахме.
— Не е много.
— Имаме Харкин, Фийлдинг и Кампанела. Имаме и Лу Манти. Имаме адвокатите, работили по ПОП срещу „Обауита“. Плюс онези, които в една или друга степен са имали вземане-даване с банката „Кесъл“ в Уискънсин. Както и всички, които са получили финансова подкрепа за операциите си от два точно определени пенсионни фонда в Милуоки.
Плюс управителите на същите тези фондове. Което не беше малко народ и във всички случаи представляваше солидна изходна база. Междувременно се бяха заели и с банките. На същия принцип, по който бяха отхвърлили „Ексън“ или Ай Би Ем, елиминираха „Чейз Манхатън“ и още няколко финансови институции от подобен калибър. Дори нещо повече: изключиха и всички операции, в които въпросните елитни банки бяха участвали като кредитори, тъй като смятаха, с основание или не, че Мравките избягват рисковите контакти между собствените си банки и онези, чието прекалено добро оборудване би им позволило да разследват личните сметки на клиентите си.
Така накрая под въпрос останаха едва три хиляди операции, осъществени евентуално от Мравките. Класираха ги в пет категории, от А до Д, поставяйки в първата най-съмнителните (използуване на чуждестранно или неуточнено финансиране).
Вкараха в паметта на компютрите всичко, което се отнасяше до категориите А, Б и В. Като начало. Същевременно съставиха нов списък на всички лица, които — ако ще и съвсем несъзнателно — се бяха забъркали в тези операции.
След това го сравниха с изготвеното до момента досие на Мравките, като мобилизираха старите лели всеки път, когато един или друг момент им се стореше неясен. Имал ли е например даден адвокат от операция 341 А (работил също по 27 А, 118 А, 45 Б, 96 Б, 233 Б и половин дузина В) нещо общо с Макс Крюгер, завеждащ правния отдел на „Обауита“? Следвали са заедно и са започнали работа в една и съща адвокатска фирма в Чикаго? Интересно. Я да видим тази фирма в Чикаго; кой работи още в нея и кой е напуснал, за да отиде къде…
— Започвам да се обърквам, Гантри.
— То е, защото сте учили икономика и управление. Ако бяхте следвали морска биология, всичко щеше да ви се стори от ясно по-ясно. Да продължавам ли?