— Не обичам друслите, които се бъркат в мъжките работи. Особено когато са скроени като вас.
— Първо ще ви обера на покер, драги, а след това ще си направим една канадска борба.
— Винаги ли е такава? — полюбопитства Роарк.
— В момента е дори кротка. Пазете се от дясното й кроше. Слизаме ли?
Тримата се спуснаха в компютърното отделение, за да видят докъде са стигнали двете ПОП. Роарк беше пристигнал от Европа. Чрез честа смяна на самолетите старите лели на Гантри се постараха да му осигурят колкото може по дискретно пътуване и смятаха, че са успели.
ПОП срещу „Обауита“ водеше напълно официално съществуване вече трета седмица. 13-г беше представен и името на Гантри излезе на бял свят, придружено от имената на американски и канадски бизнесмени, както и — което беше и най-изненадващото! — от тези на членовете на един китайско-сингапурски консорциум. Пет различни банки бяха отпуснали кредити на обща стойност четиристотин и петдесет милиона, като освен това на равнище „мецанин“ в „сандвича“ бяха акумулирани „боклучави“ акции за още шестстотин милиона долара. В декларацията за намеренията си спрямо горските активи на „Обауита“ Гантри на първо място изтъкваше опазването на околната среда. В деня на публикуването на 13-г една акция на „Обауита“ се котираше за трийсет и осем долара. Гантри предложи четирийсет и пет, в резултат на което за десетте работни дни от обявяването на публичната оферта за покупка до обнародването на 13-г рейдът бе позволил спечелването на нови осем процента. В момента бяха на двайсет и шест. Но купуването почти престана поради липса на продавачи. Отговорът дойде под формата на контра ПОП, обявена от Рандолф Харкин III (същият се намираше на пътешествие в Кашмир) и съдружника му Албърт Кампанела. Ръководителите на „Обауита“ предлагаха петдесет долара за акция, за да подбият четирийсет и пет доларовата оферта на Гантри.
Роарк пробяга с очи по цифрите и попита:
— Каква е реалната цена на една акция на въпросната „Оба и прочие“?
— Около четирийсетте. Харкин, Фийлдинг и най-вече Кампанела здравата засмукаха сметките. Преструктурирането им би могло да послужи за модел. Те разпродадоха на парче всичко, носещо малко или никакви доходи, в резултат на което акцията, струвала до този момент двайсет и четири, много бързо скочи на трийсет и осем. Чудесно изпълнение на типичен рейдър-грабител.
— Не обаче и за компаниите, принудени да спуснат кепенците, за хилядите нещастници, загубили работата си, и за малките градчета, които завинаги са се разделили със завода или дъскорезницата, осигурявала прехраната на три четвърти от населението им.
— Не и за тях.
— И вие предлагате четирийсет и пет долара за нещо, което в най-добрия случай струва не повече от четирийсет?
— Именно.
— Те вдигат на петдесет и вие се озъбвате.
— Безспорно.
— Ще си докарате голяма беля, приятелю.
— Опасявам се, че е така.
— Мога ли да помоля за малко кафе? През последните два дни смених толкова самолети, че вече не знам дори в кое полукълбо се намирам.
— Острови Кук, асоциирала се с Нова Зеландия държава, ползваща се с вътрешна автономия. Намира се в Тихия океан, в южното полукълбо.
— Казвах си аз, че нещо не ми прилича на Норвегия. Слушайте, погледнато отвън, вашата операция намирисва на пълен провал.
— Погледнато отвътре, също — усмихна се Гантри.
— Ще затворите ли кранчето?
— Твърде много се забавлявам, за да го направя. Ще вдигна на петдесет и пет.
— И те ще скочат на шейсет. Или на пет хиляди и петстотин. Колко държат вашите Харкин, Кампанела и останалата пасмина?
— Харкин — осем и половина, Фийлдинг — единайсет, Кампанела — шестнайсет.
— Трийсет и пет и половина.
— Плюс акциите, закупени от обществените инвестиционни фондове миналата година, по време на първата ПОП.
Или общо към петдесет и четири.
— И останалото са дребни акционери?
— Да.
— Гантри, имате повече шансове да бъдете избран за Мис Южен Пасифик, отколкото да отървете кожата.
— Може би, ако се обръсна. Нюйоркската борса току-що затвори, а тук е осем сутринта. И осем вечерта за вас, ако съм пресметнал правилно. Ще вечеряме ли? На тази джонка малко се разминаваме във времето.
В аферата „Обауита“ Гантри беше в нападателна позиция, а в ПОП срещу „Йелоухед“ — в отбранителна. И в двата случая действаше чрез посредничеството на адвокати.
Престоят им в Нова Зеландия нямаше за цел само зареждането на камбуза с провизии; Гантри бе направил кратко дискретно посещение на консулството на САЩ, за да легализира пълномощията на юридическите си съветници; което би им позволило да го представляват в съответната ПОП и щеше да му спести физическото присъствие на гъмжащата от Мравки американска територия.
И така, Гантри се намираше в отбранителна позиция по отношение на „Йелоухед“, тъй като атаката се водеше от същите тези Мравки.
— Ако действително си имаме работа с Лодегър й неговата организация — поклати глава Роарк.
— Вижте.
Един от принтерите започна да разпечатва някакви имена. С десетки. После със стотици.
— Някои от тях сами познати — отбеляза Роарк. — Да не искате да кажете, че всички тези хора са Мравки?