Читаем Картел полностью

— Не казахте нито дума за Лодегър.

— Попаднахме на следите на Карлос Уилям Лодегър в двайсет и три от случаите, като в сто и четиринайсет други съществува деветдесет и пет процента вероятност той да се е срещал най-малко веднъж с някой от нашите четиристотин седемдесет и един адвокати. За още петдесет и три случая вероятността е над шейсет процента.

— Самият той е адвокат и ръководи огромна кантора. Няма нищо чудно в това, че познава свои колеги.

— Четиристотин седемдесет и един колеги? Обяснете ми тогава защо никой от тях не е имал и най-незначителен официален контакт с Лодегър и не е участвал в операция, в която той е бил заинтересована страна. За Лодегър работят повече от триста души, но нито един от бившите му състуденти от Харвард, нито един от членовете на клуба, който посещава. Защо? От друга страна, той работи близо шестнайсет часа дневно, но въпреки това официалният оборот на кантората му, колкото и да е значителен, не оправдава…

— Достатъчно, Гантри! Значи сте сигурен, че нашият човек е Лодегър?

— Напълно.

— Дайте ми за пример само един от вашите стопроцентови двайсет и три случая.

— Ще ви дам два. Първо, Макс Крюгер. Официално той и Лодегър нямат никакви причини да се познават. Никога и никъде не са работили заедно. Но деветнайсет от сделките, с които се е занимавал Крюгер, са класирани от старите ми лели в категория А. Преди три години Лодегър и Крюгер са пътували заедно до Мексико. Същият самолет, същият хотел и същата лимузина, която е дошла да ги вземе и ги е откарала в неизвестна посока. Двамата са вечеряли заедно два пъти в частния салон на един френски ресторант. Напомням ви, че Крюгер е шеф не само на правния отдел на „Обауита“, но и на правните отдели на още шест дружества, включени в категория А. Втори пример: от време на време Лодегър извежда на разходка кучетата на жена си; бобтейли, ако това ви интересува. Преди три нощи се е срещнал с друг собственик на куче, с когото е разговарял, докато псетата им вършели нуждите си. Имам четири стари лели, които дежурят на смени в един апартамент на Парк Авеню. Едната от тях умее много добре да чете по устните, особено е помощта на бинокъл. Събеседникът на Лодегър два пъти е произнесъл името ми и е споменал за някакъв кораб, който е нарекъл „Сивата сянка“. И една любопитна подробност: веднага щом се е разделил с Лодегър, непознатият вкарал кучето си в една кола и потеглил на север. Старите ми лели не посмели да го проследят. Това стига ли ви?

— Да. Ако успеете да изправите Лодегър пред съда, имате от мен една вечеря в Париж, в „Робюшон“. Какви са шансовете?

— Почти хиляда пъти по-малки от тези да бъда избран за Мис Южен Пасифик. Дори и да се обръсна.

— А сега за моята „Йелоухед“ — каза Роарк.

— В удара участват три адвокатски кантори, специализирани в афери от категория А и вече оперирали в немалък брой подобни сделки. Борсовите посредници, които са започнали да изкупуват акции преди обявяването на ПОП, отговарят на същите характеристики. Това се отнася и за рекламния отдел. Случаят с „прокси-файтера“ е още по-интересен.

„Прокси-файтерът“ е специалист по финансови комуникации. Съществуват два начина за установяването на контрол върху дадено дружество: закупуването на мажоритарен пакет акции или осигуряването на мнозинство в управителния съвет. „Прокси-файтерите“ действат само във второто направление, оказвайки натиск върху акционерите през седмиците, дните и часовете, предшестващи годишните избори за административно ръководство. (В Съединените щати мобилизирането на акционерите за този тип избори може да достигне деветдесет процента.) Съумее ли да направи така, че в мандатите, изпратени от акционерите, за член на управителния съвет да бъде посочено едно или друго конкретно лице, „прокси-файтерът“ може да осигури на клиентите си реалната власт в дружеството. Така на теория притежателят на една-единствена акция на „Кока-Кола“ би могъл да установи пълен контрол над компанията, ако успее да вкара цялото си семейство в управителния съвет.

„Прокси-файтерът“, който действаше в рамките на ПОП срещу „Обауита“, се казваше Фреди Шарп:

— Допреди три години Шарп се славеше като най-добрия специалист в своята област, което дължеше на невероятната си упоритост и изобретателност. Именно той си позволи да досажда осемнайсет пъти поред на един от най-едрите акционери по време на аферата. Пен-Акот. Седемнайсет пъти оня го изхвърля като мръсно коте, но на осемнайсетия Шарп все пак успя да го убеди. Преди три години излезе в пенсия. На трийсет й четири години. Затвори кантората си на Броуд Стрийт и се оттегли в къщата си на Бахамските острови, която бе купил за един милион от някакво дружество в Кюрасао, въпреки че тя струваше шест пъти повече.

— Значи и него са го купили!

— Точно така. От време на време пак се появява на сцената. За удоволствие, както твърди. Прави един-два удара, след което отново изчезва.

— Като се включва само в сделки от типа А.

— И то най-значителните. Срещу хонорар от двеста и петдесет хиляди долара. Мизерна работа.

— Да не би Мравките да са го наели на заплата?