Читаем Картел полностью

Има и нещо по-лошо. Представи си, не е чул и онова, другото, дето го каза на дядо. Първо за новото гадже, което било повече от свястно. И преди всичко опашатата лъжа за детето или децата, които искаш да имаш от Гантри. Защото това беше лъжа. Да! Да! Лъжа беше! Никакви деца!

Или само едно, съвсем мъничко. С което ще си тръгнеш в деня, в който се разделиш с Гантри. Гръм и мълнии! Би ми било много неприятно, ако е чул и разбрал.

— Не беше лъжа — каза Гантри.

— За какво говориш?

— За Гили-Гили. За какво друго?

— Просто имам някои подозрения — промърмори Зенаид.

Обърна се по корем и заби нос във възглавницата. Вече имаше доста точна представа за ефекта, който оказва върху Гантри гледката на бедрата и на задника й — слава Богу, незасегнат от палачинките. Е, или поне не чак толкова.

— Не беше лъжа — повтори Гантри и в гласа му, колкото и спокойно да се стараеше да звучи, се долови една вече добре позната на Зенаид нотка, която издаваше желанието му.

Какво пък, ужасно й се спеше, вярно, но три-четири минути повече или по-малко бяха без значение. Още повече, че бе адски приятно да те галят, когато си така замаяна.

— Не си излъгала дядо си. Лодегър ще обяви своята ПОП и тогава ще му надробим страхотна попара.

— Как ли пък не! Твоят Лодегър изобщо не шавна. Моята хартийка сигурно го е накарала да застане нащрек. Досега не е купил нито една акция на „Йелоухед“. Очевидно тя не представлява никакъв интерес за него. Просто си изстреляхме патроните нахалост и вината най-вероятно е моя. Не трябваше да ти се бъркам в тактиката. На всичко отгоре Лодегър дори не е шестметровата Мравка, ако такава въобще съществува.

— Той е.

— Говориш наизуст.

— Всеки момент ще получа доказателство за това. И той ще се хвърли да купува като луд акции на „Йелоу хед“. Най-много до петнайсетина часа.

— Глупости.

Но тя обърна глава и при движението устните й срещнаха устните на Гантри.

— Да не би да си направил нещо по-специално, Гантри?

— Нищо особено. Просто обявих ПОП от мое име срещу „Обауита“.

Обясни й какво по-точно имал предвид. Общо взето, бил склонен да вярва, че инициативата му ще предизвика суматоха в мравуняка. Мравуняк, който всички стари лели ентомолози внимателно наблюдавали с дебелите си лупи.

Старите лели успели да съставят изключително подробен списък на всички адвокати и други специалисти, работещи за Лодегър, както и на повечето подставени лица, използувани от него. Щяло да бъде интересно да видят кой ще реагира на ПОП срещу „Обауита“. Имената на войниците на предната линия в предстоящата битка щели да им позволят да разкрият тайната самоличност на главнокомандуващия.

— Аз съм дяволско изчадие, Ганьон.

— Спи ми се. Върви да работиш, мързел такъв!

— Кой ти пречи да спиш?

— Дяволско изчадие бил… Разправяй ги на друг!

— Светна ли?

— Кое?

— Синята лампичка.

— Нещастник!

— Започна преди шест дни — каза Робърт Сасия. — Извънредно предпазливо. Едно едва забележимо движение.

— Има ли вероятност да е започнало преди това?

— Да. Сега проверяваме.

Но Сасия смяташе, че първите покупки на акции на „Обауита“ датират най-много от седем-осем дни. Общо девет работни дни. Освен ако операцията не е засегнала първо най-дребните акционери, ненамерили просто за необходимо да разгласяват това. Нищо чудно. Атаката срещу „Обауита“ била най-дискретната, която бил виждал. Можело дори и днес да не забележат нищо, ако екипът му от четири седмици насам не бил подложил на специално наблюдение и „Йелоухед“, и „Обауита“.

— На колко са според вас? — попита Лодегър.

На процент и половина или малко по-малко.

— От тази сутрин обаче се забелязва значително ускорение. Довечера ще бъдат на два процента.

И ако тенденцията се запазеше, във вторник или сряда щяха да бъдат на пет процента. Достигнеше ли веднъж фаталните пет процента, тайнственият купувач ще бъде принуден да разкрие самоличността си по силата на формуляр 13-г, който всеки автор на ПОП, било тя враждебна или не, е длъжен да попълни и да адресира до Комисията по ценните книжа и борсите (КЦКБ). Инвеститорът трябва да посочи името си, имената на евентуалните си партньори, финансирането, което смята да използува, броя на вече закупените акции, курса, по който са осъществени покупките, и накрая намеренията си относно всеки от елементите на конгломерата, върху който държи да установи контрол, тоест какъв вид преструктуриране се готви да извърши.

— Кой купува, Боб?

— Петдесетина души. Но мисля, че знаем кой води атаката.