Читаем Картел полностью

Марти Кан, един от двамата виртуози на ПОП. Другият беше Джак Фейн. Когато Фейн тръгнеше в нападение, почти неизбежно насреща му заставаше Кан, призован да организира отбраната. И обратно. Трябваше да платиш един милион долара на някой от двамата само за да му кажеш „добър ден“ и да се поинтересуваш как намира времето. Да се лишиш от единия от двамата, бе все едно да си наумиш да сформираш идеалния баскетболен отбор, пренебрегвайки Карим Абдул Джабер, Лари Бърд или Маджик Джонсън.

— Бил, вече се свързах с Джак — каза Сасия. — Той нареди да ми предадат… Всъщност наредил е да предадат на Крюгер, че ще отсъства от Ню Йорк за три-четири седмици.

Бил, това може би означава, че някой го е помолил да не се намесва.

Макс Крюгер беше официалният юрисконсулт на „Обауита“. Или по-точно началник на правния отдел на дружеството, ръководено официално от Кампанела, чиито не по-малко официални съдружници бяха Харкин и Фийлдинг.

— Бил?

Лодегър се беше вглъбил в себе си.

— Дайте ми два часа, Боб. Трябва да помисля. Ти също, Бърт.

Съсман и Сасия излязоха. На бюрото на Лодегър звъняха едновременно два телефона, но той не им обърна внимание. Марти Кан. Марти Кан, при когото канадката беше работила навремето.

Знаеш, че е Гантри. Той е!

Звънеше вече трети телефон. Също напразно.

Лакомника беше. Интуицията му буквално виеше името на Гантри. По дяволите! На каква игричка играеше това копеле?

Трудно бе да се каже. Още повече, че началото на офанзивата срещу „Обауита“ се характеризираше с особена дискретност, което далеч не бе в парадния стил на Лакомника, проявявал досега предпочитания по-скоро към светкавичните войни. Лодегър внимателно беше проучил обичайната тактика на Гантри в рамките на десет-петнайсет операции. Брутални рейдове, осъществени с бързина, която объркваше противника.

Но не и този път.

Може пък и да не беше той.

В противен случай трябваше да се предполага, че Гантри е възприел стратегията на клещите — „Йелоухед“ отляво, „Обауита“ отдясно.

Той няма необходимите средства за това. Дори и с шибаните си „боклучави“ облигации. Но ако все пак си въобразява, че разполага с подобни възможности, ще си получи заслуженото. Мога да го размажа.

Или всичко това е просто клопка. Започнал е атака срещу „Обауита“ с единствената цел да ме накара на свой ред да атакувам „Йелоухед“. Отначало се опита да ме подмами с онази хартийка, но установявайки, че не реагирам, предприема друг ход.

Да.

Само че по този начин ми предоставя чудесна възможност да го унищожа. От финансова гледна точка той не е в състояние да се сражава на два фронта.

Докато аз мога. Способен съм да водя едновременно цяла дузина битки като тази. Че и повече. Бих могъл да вкарам в бой сто милиарда долара. Дори до сто и петдесет.

Никой в света не разполага с подобно поле на действие.

Може би е взел предвид тази подробност.

Е, и какво от това? Да не мислиш, че Гантри подозира, че именно ти си върховният главнокомандващ на Мравките-финансисти? Недей да изкарваш този тип чудовище все пак. Просто си обсебен от омразата, която изпитваш към него.

Не знам какво да правя. По дяволите!

Изведнъж в съзнанието му изплува името на Макартър, последвано на мига от изблик на яд срещу самия себе си. И дума да не става, че ще викам на помощ този мръсник! Предпочитам по-скоро да пукна!