Читаем Картел полностью

Австралия му напомни за Макнълти. За участието на клана Макнълти в едното от двете дружества, които неотдавна се бяха слели, за да образуват „Йелоухед и Стар“.

И за Гантри.

Гантри, който — и това не можеше да бъде съвпадение — беше приятел на Макнълтови и най-вероятно инициатор на сливането.

И който сега може би очакваше той, Лодегър, да започне битка за установяването на контрол върху „Йелоухед“.

Може би.

Не че на Лодегър му липсваше желание да се хвърли в бой, разбира се. Ако Гантри търсеше сблъсък, той беше готов! Преди всичко заради Сан Диего. (Отдавна вече не съм хлапето, каквото бях по времето на онази афера, Гантри, а да не говорим, че вече разполагам с финансови средства, които надхвърлят въображението ти!) Но също и заради това, че според проучванията на Боб Сасия „Йелоухед“ представляваше идеална „мишена“ за рейд. Всъщност Боб смяташе да предприемат този рейд. Бърт, Арни и останалите също.

Това, което възпираше Лодегър, беше предчувствието, че парченцето хартия, намерено от хората на Милан между дъските на паркета, е примамка.

Телефонът. Отново Манди. Искаше развод. Беше му дошло до гуша както от исканията й да се разведат, така и от заплахите й, че ще се самоубие.

— Върви по дяволите!

Затвори. При следващото си пътуване до „там“ трябваше да постави въпроса за Манди. Толкова по-зле. Положението ставаше нетърпимо. С малко късмет може би щеше да успее да „ги“ убеди да приемат елиминиране, изкусно прикрито под формата на злополука. Би било чудесна идея, ако мръсницата се зарази със СПИН например. На всичко отгоре и ще ме съжаляват. И без това непрекъснато гълта всевъзможни боклуци за сън и за успокояване на нервите, а аз изпитвам ужас от каквато и да било дрога! Ще се окаже, че си е направила инжекция. Със замърсена игла. Случват се такива неща. Или пък ще излезе, че ми е изневерявала под път и над път. Не! И дума не може да става да си играя на рогоносец!

А още по-малко да предприема нещо без „тяхно“ съгласие.

Той извади от едно чекмедже късчето хартия, което му бяха донесли от Тасмания. Разчитаха се само три фрагмента от един-единствен ред, останалата част от листа липсваше. Според Милан в огнището на колибата бяха открили ясни следи от изгорени документи. Почеркът беше женски. Може би на канадката. Която никъде не бе изписала изцяло названието на „Йелоухед и Стар“. Веднъж „Йел.“ и втори път, малко по-надолу, само „ЙСК“.

Това е капан, Карлос.

Не знам.

Във всички случаи щеше да изчака малко. Милан рано или късно ще вземе главата на онова копеле Гантри. Който, между другото, страхотно бе изпързалял хората му в Тасмания. Вече не знаеха дори къде се намира проклетата му джонка. Дали на Южния полюс, дали в Индия или някъде другаде. Ще видиш, че накрая ще се окаже закотвена в Хъдзън, точно под прозорците ми. Става направо комично!

Отвори отново досието на „Йелоухед“, изготвено от Сасия. Наистина чудесна „мишена“, която ще увеличи активите на „Обауита“. От техническа гледна точка ударът беше много добър, дори идеален.

Как ми се иска да атакувам!

Но щеше да изчака. Нямаше защо да бърза.

Публична оферта за покупка не се обявява просто така, само защото президентът на дружеството „Бадабум“, да речем, ви е победил на голф. Или защото млякото в една от милиардите кутии, продадени от „Бадабум“ (ако „Бадабум“ продава мляко), се е пресякло. За да обяви една неприятелска ПОП — или „нежелана“, за да използуваме по-елегантна терминология, — инициаторът й трябва да отговаря на известни условия. Да не бъде титуляр на свидетелство за съдимост с размерите на телефонен указател например, да има спестявания (макар че…), да не бъде сам президент на набелязаното дружество (изключително рядко, но и това се случваше) и накрая, и преди всичко, да бъде убеден, че въпросното дружество действително си заслужава да бъде атакувано.

Че то наистина е „мишена“.