Читаем Картел полностью

— Бърт, главната причина да те търпя, макар да ми прилошава само при вида ти, е, че имаш най-изчанчения мозък, който съм срещал. Искам да се поставиш на мястото на човек, решил на всяка цена да ме унищожи, като ме въвлече в ПОП срещу „Йелоухед“, докато самият той атакува „Обауита“ чрез друга ПОП.

— Адски забавно — отбеляза Съсман.

— Ще ти бъде ли трудно да влезеш в ролята на някой, който иска да ми вземе главата?

— Ще трябва да се изнасиля — въздъхна Съсман.

— Най-мръсните номера, които можеш да измислиш. Най-щурите.

— Знаеш ли кой е клиентът на Марти Кан?

— Ще го разберем във вторник или сряда. От 13-г.

— Но явно имаш нещо наум.

Лодегър беше вече на телефона и привикваше един по един хората, които трябваше да дадат старта на публичната оферта за покупка срещу „Йелоухед“. Това, разбира се, ще стане чрез обичайната щафета от подставени лица и под прикритието на всички възможни паравани. (Никакъв писмен документ, нищо никога няма да позволи установяването на връзка между него и въпросната ПОП. Страхът от Мравките-войници е по-сигурна гаранция от всеки договор.) Но голямата хайка за акции, тъй или инак, ще започне. И няма да им е необходимо много време (механизмът бе разработен до съвършенство — Лодегър полагаше особено големи грижи в това отношение), за да достигнат петте процента и да започнат процедурата, изисквана от 13-г.

Лодегър още не бе решил кои ще бъдат хората, които официално и напълно правдоподобно ще поемат ролята на инициатори на публичната оферта за покупка. Можеше да избира измежду стотина подставени лица.

Гледаше втренчено Бърт Съсман, продължавайки да разговаря по телефона. Все още не искаше да споменава името на Гантри. Не откъсваше очи от Бърт. С удоволствие го подлагаше на изпитание. Съсман почти винаги преливаше от най-екстравагантни идеи.

Точно такива, каквито можеше да роди богатото въображение на Лакомника.

И ако някъде имаше клопка, която той, Лодегър, не бе открил, Бърт бе напълно способен да я измисли.

Накратко — наистина забавна идея! — възлагаше тази мисия на Съсман по абсолютно същите причини, които обикновено го караха да се отнася с недоверие към него.

В Ню Йорк беше почти единайсет и половина сутринта.

И следователно пет и половина следобед в Женева, където Макартър се намираше вече от три дни. Хората от Будапеща се бяха съгласили да пристигнат за провеждането на тайно заседание.

По същия начин Макартър бе действал в Лондон и Париж.

Общият план постепенно придобиваше конкретни очертания и другаде, не само в главата му. Нищо още не е направено, разбира се. Несъмнено ще е принуден още седмици наред, ако не дори и месеци да води упорити тайни преговори. Какво пък, отдавна го знаеше. Една толкова сложна й същевременно толкова нова система не може да се създаде само с няколко съвещания.

Макартър току-що се бе прибрал в хотела. Телефонира на Лети на острова. Стори му се спокойна и напълно естествена. „Да, момичетата са добре; целуват те. Къде си? В Женева? Не прекалявай с яденето; там здравата си похапват. Да, добре. До утре. Целувам те… А, щях да забравя! Обади се някой си Бил Лодегър, искаше да говори с теб. Казах му, че си заминал и че не знам как да се свържа с теб. Но му обещах да ти предам, че те е търсил. Ето, предадох ти. Дочуване, скъпи, целувам те.“ След това се обади в кантората си в Ню Йорк. На Уолстрийт беше спокойно. Говореше се обаче за леко раздвижване, свързано с американо-канадското дружество „Обауита Дженерал Уд“.

Сливане, в резултат на което се ражда ново дружество, отслабено чрез отстраняването на неговата основна ръководна фигура. И сега, без съмнение, ПОП срещу „Обауита“. Учудващо. За момента, дори и аз не мога да проумея какво цели с това този щурак Лакомника. Разбирам объркването на Лодегър.

Който, между другото, се е обадил, за да ме повика на помощ. Сигурно е бесен. Манди пак ще опере пешкира. Но е вярно, че е истерична.

Да се обади ли на Лодегър, или не?

Не. Нека поври малко в собствения си сос. Едно е сигурно: той ще атакува „Йелоухед“. Петдесет към едно, както би казал Гантри.

Пет часа по-късно, след чудесна вечеря в италианския ресторант „Общинската странноприемница на Онекс“, разположен на няколко километра от града, Макартър отново се свърза с официалните си сътрудници. Движение срещу „Йелоухед“. Както и очакваше. Лодегър беше тръгнал на бой.