Читаем Картел полностью

Първият елемент, определящ го като „мишена“, е стойността му. Идеалната „мишена“ предполага точно дефинирани характеристики. Тя не е „чиста“. Не се занимава само с една дейност. Налице е ясно изразена многостранност. Етапите на нейното развитие, фантазията на ръководителите й, придобивките, обединенията, сливанията или необходимостта да се установи контрол върху определен, предполагаемо допълващ дадена дейност сектор — всичко това довежда до сформирането на странен конгломерат, чиито съставни елементи не са задължително рентабилни или не са еднакво рентабилни.

В резултат стойността й на борсата е по-ниска (става дума за общата стойност на всички акции, емитирани от нея) от глобалната цена, която би се получила при препродажбата на компонентите й поотделно. „Черните овце“ в актива й намаляват общата стойност, което се отразява отрицателно върху приходите, декларирани на борсата, маркираща печалбите само по тримесечия, без да държи сметка как са изчислени. Това е нещо като терен, който човек има интерес да закупи изцяло, знаейки, че по-късно ще спечели от продажбата на парче на всеки от парцелите му. Стойността на конгломерата на борсата е по-ниска от цената, която биха взели при „разфасоването“ му.

Особено ако ръководителите на дружеството, замаяни от дълго dolce faraiente41 и загрижени преди всичко да запазят придобитите привилегии, не се интересуват от пазарната стойност на управляваната от тях компания (след като, така или иначе, самите те почти никога не притежават акции от нея) и не са си направили труда да създадат ефикасна рекламна служба със задача да привлича сериозни потенциални инвеститори.

За дребните акционери, както обикновено, на никой не му пука.

Планираният рейд е особено лесен за осъществяване, когато ръководителите са небоеспособни, имат малко опит в подобен род битки и не са склонни към самокритика. Или са по-възрастни. Или, да речем, са направо идиоти. Или поне са предразположени към преговори и разтакаване, вместо да се втурнат на палубата със секира в ръка при първия признак за абордаж.

Не е изключено дадено дружество, което отначало не представлява съблазнителна „мишена“, изведнъж да се превърне в такава, било поради смъртта или пенсионирането на „душата“ на дружеството (най-често неговият създател, който му е посветил целия си живот), било защото онзи страшен „пълководец“, чието едничко присъствие е било достатъчно, за да държи рейдърите на разстояние, бива уволнен.

Уволнението му може да се дължи на факта, че е пречел на колегите си да спят на заседанията на управителния съвет. Може да са го изритали, защото снахата на приятелката на главния акционер не го е понасяла. Може да му е писнало да върши цялата работа, докато останалите са ходили на лов в Полша със самолета на компанията. Или категорично се е противопоставил на проект, който останалите членове на ръководството са искали да приемат.

За сливане например.

Джонката напусна Тасманско море и навлезе в Тихия океан. Зенаид се надвеси над фалшборда, опитвайки се да забележи пунктирната линия, която бележеше границата между тях, но не видя нищо. Прозина се. Часът бе четири следобед и следователно единайсет вечерта в Ню Йорк и Монреал. Беше прекарала десет часа на радиотелефона в разговори с безброй събеседници.

— Кафе?

До нея се бе приближила една от разкошните, изумяващи е вечно доброто си настроение ибанки, които безропотно понасяха студа и бурите.

— Не, благодаря — отказа Зенаид с възможно най-любезен тон.

Морската даяка грациозно кимна, усмихвайки се още по-широко. Мимиката беше недвусмислена. Нещо друго, освен кафе?

— Не, нищо. Благодаря. Моя сега спи — поясни Зенаид. — Много уморена.

Искаше и се да легне още тук, на палубата, и да затвори очи, напълно убедена, че ще заспи мигновено.

— Къде сме, Тони?

— На четирийсет и три хиляди шестстотин двайсет и четири нула цяло седемстотин и осем на юг-югоизток от Тонгатапу.

— Наистина ли съществува такова нещо, или си измисляш?

— Съществува. И, ако ти се гмурка, точно сега е моментът. Под кила имаме десет километра й половина.

Зенаид се съгласи, че шансовете да достигне дъното са по-скоро нищожни.

— Не бяхме ли в Нова Зеландия по някое време?

— Миналата седмица. Направихме съвсем кратък престой през нощта, колкото да купим домати.

Тони Биърдсли се намираше в положението на безработен капитан на джонка. Нахлупил фуражката на очите си, той по цял ден се излежаваше в хамака си само по гащета, възхваляващи достойнствата на ливърпулския футболен отбор „Редс“. Като се изключеха ибаните, Тони единствен от целия екипаж не спазваше златното правило на трите осмици (осем часа работа, осем часа сън, осем часа почивка).