Читаем Картел полностью

Изведнъж му се прииска да й каже всичко. Да й се изповяда от игла до конец. И фразите вече се оформяха в съзнанието му: Добре, Лети, нека да поговорим. Знам, че знаеш. Така е, аз съм главният съветник на най-големите трафиканти на наркотици в света. Чувала ли си за Картела? Това са „те“. И аз работя за „тях“. Плащат ми сто милиона долара годишно. Освен приходите, които официално ми носи кантората в Ню Йорк, ние притежаваме половин милиард долара, разпределени в трийсетина строго засекретени банкови сметки, за които дори „те“ не знаят нищо. Взел съм всички мерки в случай, че с мен се случи нещо, ти и момичетата да получите тези пари, и то необложени с данъци, разбира се. Не се безпокой от въпросите, които би могло да ти зададе американското правителство. Направил съм необходимото. Естествено — нали съм най-добрият специалист в света по прането на мръсни пари. Изпирам сто и шейсет милиарда годишно, при това само нови постъпления. Без да говорим за вече капитализираните през предидущите години суми. Впечатляващо, нали? А и кокаинът „си е работа на gringos“. Двайсет милиона американци най-редовно го консумират и това е само началото… „Те“ ме смятат за гений. „Те“ са двамата или тримата, които са запознати — и то не изцяло! — със същността на дейността ми. Не и „онези там“. „Онези там“ ме презират и се държат с мен едва ли не като с куче. Но аз „им“ се подчинявам, защото това ми доставя нещо като мазохистична наслада. И защото нямам друг избор. Добре, Лети, нека да поговорим. Ако онзи ден ви взех със себе си в Ню Йорк, то бе, защото имах всички основания да смятам, че Убиеца може да заповяда дави избият. Но опасността отмина. Засега. Кой е Убиеца ли? Дори и аз нямам никаква представа. Оръжие. Безпогрешно оръжие. Също толкова бездушно, колкото и револверът, на чийто спусък „онези там“ постоянно държат пръст.

Не, Лети, не мога вече да се върна назад; не мога да се спра, не мога да „им“ заявя, че се отказвам. Защото в следващия миг всички ще бъдем убити. И то, опасявам се, по кошмарен начин. Където и да отидем, във всяка точка на света. Дори и да използваме до грош тези половин милиард долара. Важното е не да си мъртъв богаташ, а да си жив милиардер. „Те“ биха ни намерили; Убиеца би ни намерил. Вземи случая с Гантри например, макар че той успя да „им“ избяга с джонката си на другия край на света. „Те“ ще го убият, бъди убедена.

Съжалявам, Лети, но е така.