Читаем Картел полностью

— С момичетата тук сме си много добре. А и нямам какво повече да купувам. В Ню Йорк направо опустоших „Сакс и Блумингдейл“. Благодаря за поканата все пак.

Макартър отново беше обзет от съмнения. Лети действително ли се бе променила, или той виждаше нещата вече по друг начин, като придаваше ново значение на мълчанието й и търсеше многозначителни недомлъвки зад всяка нейна фраза? Откога знаеше тя всъщност? От половин година? От една година?

От години. От самото начало — би се заклел в това. И никога нищо не беше казала. Но — бъди искрен, Мак! — ти щеше яростно да отричаш; по онова време ти се срамуваше. Тогава все още не беше наясно с амбициите си. Дори официалната си кариера, дори твоята почтена кариера на адвокат дължиш пак на „онези там“. Ако „те“ не те бяха принудили да форсираш етапите, и до днес щеше да бъдеш само един нищожен, зле платен преподавател. Много преди самият ти да си дадеш сметка за това, „те“ бяха открили у теб качества, за чието съществуване дори и не подозираше; именно „те“ те накараха да опознаеш сам себе си.

Лети го познаваше прекалено добре, за да е наясно, че е безполезно да се опитва да го отклони от пътя, който бе решил да следва. И именно заради това не реагира. Освен ако не предпочиташе да премълчи по други причини? Заради парите например? Заради лукса, на който се радваха и с който толкова бързо се бяха сдобили? О, не! Не и Лети!