Читаем Картел полностью

— Много по-висока: две към едно. Той ще обяви своята ПОП. Ще я обяви, независимо дали му се иска, или не. Но на него ще му се иска, дори и само за да си отмъсти за Сан Диего. Чу ли нещо?

— Изстрели.

Тя бързо се дооблече и последва Гантри навън. Проклетият дъжд продължаваше да вали. И то все така силно, вече трети ден.

Гантри и Пруво разговаряха с един от ловците. Зенаид се приближи в момента, в който той измъкна изпод пончото си уоки-токи и го включи на приемане. Нечий бавен и спокоен глас със силен австралийски акцент съобщи, че Мравките са на стотина метра.

— Ще се опитаме още веднъж да ги привлечем в друга посока, но водачът им познава района. Смятайте, че ще връхлетят отгоре ви някъде до час. Трийсетина души са. Има още една група на североизток и трета на юг. Очевидно са засекли местоположението ви. В никакъв случай не се опитвайте да си пробиете път към морето, те вече ви чакат там. Желая ви късмет. Край.

Почти в същия миг заработи радиостанцията. Обаждаха се и от джонката. Едва се чуваше, но въпреки това разпознаха гласа на Тони Биърдсли. „Лакомник“ ще е готов да ги приеме на борда си в ЧСМ вместо в ЧУО.

— По времето на Сидни-Мелбърн, вместо по това на Уелингтън-Оуклънд — преведе Гантри. — Успели са да спечелят два часа и от осем вечерта ще ни чакат.

Биърдсли продължаваше да говори. Да, видели белия кит.

Тоест една от яхтите.

Зенаид срещна погледа на Алисън. Австралийката успя да се усмихне. С Жожо са прекарали времето по същия начин, по който го прекарахме ние с Гантри, помисли си Зенаид. Вече не се учудвам защо по време на война се правят толкова бебета.

— Къде отива? — попита Алисън, посочвайки един от ловците, който се отдалечаваше, нарамил пушката си.

— Отива си — отвърна Пруво. — Двамата с Гантри едва успяхме да го убедим.

Австралийката не повярва на ушите си.

— Искате да кажете, че ни оставя сами срещу всички тези убийци, които настъпват отвсякъде?

Зенаид наведе глава и заоглежда обувките си. Странно, но изпитваше не толкова страх, колкото тъга. И неописуемо притеснение заради Алисън, която все още не бе разбрала.

— Али — промълви Гантри, — каква полза би имало приятелите на Жорж да останат с нас? Те вече са предупредили полицията. И тя ще дойде. Прекалено късно, най-вероятно. Те искаха да останат. Не им беше лесно да вземат решение. Двамата с Жорж също би трябвало да си тръгнете. Онези, които ни преследват, може би ще ви оставят да минете. Във всеки случай имате някакъв шанс.

— Да не говорим повече по този въпрос — заяви Пруво. — Али няма да си тръгне, аз също. Али?

— Естествено.

— Пълна идиотщина! — заяви Гантри.

Зенаид отново погледна часовника си. Четири часът, осемнайсет минути и единайсет секунди. Грубо пресметнато, оставаше им по-малко от час до пет и петнайсет. Гантри седна до нея под платнището, така че четиримата се озоваха в една редица. Имаме вид на жалки зрители, изгубени сред празните трибуни на провинциален стадион преди началото на не особено посетен мач.

— Чакаме до четири и четирийсет и се омитаме — заяви Гантри. — Среща в ресторант „Париж“ в Хобарт. Според Жорж там може чудесно да се хапне.

— Безспорно — потвърди Пруво. — Главният готвач е французин. Обаче готви изключително елзаска кухня. И то в Тасмания, моля ви се! Какво не й харесва на френската кухня?

Алисън плачеше.

Вятърът промени посоката си двеста четирийсет и девет секунди по-късно според часовника на Зенаид. После, в четири и четирийсет и три, изживяха няколко мъчителни мига, докато се питаха дали хеликоптерът, който прелетя над главите им, без да ги забележи, е техен или на Мравките.

— Иначе неговите бекьоф и кюгелхопф39 са наистина превъзходни! А брезелите40 му направо се топят в устата. Разкош!

Налагаше му се да крещи, за да надделее трещенето на ротора. Бяха вече на триста метра над земята, напълно невидима под пелената от облаци.

— Слава Богу, че този път не пилотираш ти — подхвърли Зенаид по адрес на Гантри. — В противен случай наистина рискувахме много.

Кингс Айлънд беше един от двата големи тасмански острова в пролива Бас. Кацнаха на светлината на множество буйни огньове, накладени от един чичо на Алисън Грант.

Въпросният чичо се казваше Флинт. Да, точно като пирата. И не им спести подробното описание на официално регистрираните по негостоприемните брегове на родния му остров петдесет и седем корабокрушения. Западното крайбрежие и Страхън, в Тасмания? В сравнение с Кингс Айлънд онова там е обикновено блато.

— И ако типовете, които ви търсят, се опитат да акостират, ще си имат наистина големи проблеми. Нищо не може да се сравнява с Кингс Айлънд. Знайте, че когато през 1845-а тук, съвсем наблизо, катастрофира „Катарк“, загинаха триста деветдесет и девет души. А да не говорим какво може да й се случи на една джонка!