Читаем Ад на колела полностью

Налагаше се да преодолее раздразнението си или да го пренебрегне, тъй като беше взела решение и беше тук.

И като спомена тук, къде, по дяволите, е нейният придружител? Потропа с пръсти и се огледа нетърпеливо.

— Вие притежавате ли някой от техните поръчкови мотори? — попита тя, само за да каже нещо, защото очакването да види Нейт я побъркваше.

Червенокосият издаде звук, който смътно напомняше на леко раздразнена мечка гризли, и Али не знаеше дали да приеме това за да или за не.

Страхотно. Просто страхотно. Нещата са дори по-зле, отколкото съм си представяла.

* * *

— И така, имаме свой собствен хеликоптер. Познай какво, сега ни трябва и пилот за него — отбеляза Франк Найт — „Шефа“, ръководител на „Черните рицари“ АД, и погледна над огромното, разхвърляно бюро към Нейт Уелър — „Призрака“.

Франк не можа да се сдържи и отново потърси върху безизразното лице срещу себе си някакви признаци за посттравматично стресово разстройство. Правеше това доста често през последните три месеца, но независимо колко внимателно се взираше…

Нищо.

Мъжът срещу него не играеше нервно с ръце, не стрелкаше неспокойно очи, не мърдаше пръстите на краката си.

Франк обаче знаеше, че само защото човек не проявява някой от най-очевидните симптоми на заболяването, не означава, че не е болен. Наричаха Нейт Призрака, защото бе дяволски безшумен по време на акция. След като Григ Морган — най-старият и най-добър приятел и единствен негов партньор, беше умрял — особено като се имаше предвид начинът, по който се бе случило това, нещо, за което Франк изобщо не искаше да мисли — младият мъж беше придал нов смисъл на прозвището си. Сега той беше Призрака, защото приличаше на ходещ мъртвец. Никаква емоция. Откровено казано, той никога не е бил веселяк, но сега? Проклятие…

— Какво ще кажеш за Колби Вентура? — попита Призрака. — Вече не е в армията.

— Наистина ли? — Шефа повдигна вежда и бързо записа нещо в бележника си, развълнуван от перспективата. — Да, човече. Ейс ще бъде чудесно попълнение.

Веднага след като произнесе последните думи, трепна и погледна към Призрака. Сега не изглеждаше толкова дистанциран. Очите му блестяха ярко, а челюстта му бе толкова здраво стисната, че Франк се зачуди дали когато най-сетне отвори уста на мястото, където са били зъбите му, ще има нещо повече от парчета и корени.

Григ имаше лиценз за пилот на хеликоптер и това беше още едно неприятно напомняне за това, че вече го няма. Адски много му се искаше да не го бяха загубили, но такава беше действителността. Защото въпреки всички предпазни мерки, които предприемаха, рискът от насилствена смърт беше част от работата им.

Това знание обаче не правеше загубата по-поносима. За всеки един от тях. И най-вече за Призрака. Григ и Нейт бяха завършили заедно Морското скаутско училище за снайперисти в Куонтико и оттогава бяха неразделни — Динамичния дует или както бяха известни в някои кръгове — Смъртоносния дует.

Нейт едва бе излекувал раните, които бе получил по време на мъченията при ливанците, преди да се върне обратно и да се опита да проследи всеки един, дръзнал да вдигне ръка срещу него и Григ… А след това Франк трябваше да разчиства една доста голяма бъркотия.

Потръпна, като си спомни всички, с които му се наложи да разговаря спешно. Целуването на задници не беше сред най-силните му страни и винаги оставяше лош привкус в устата му, но го бе направил за Призрака — най-добрият шибан снайперист на планетата.

За щастие, акцията на Нейт по издирването на виновните беше напразна, защото някой вече го бе изпреварил. Онези типове от Хизбула бяха мъртви, което не изненада никого, тъй като сирийците не се отнасяха особено любезно с ливанските бойци, действащи на тяхна територия. Фактът, че шибаняците бяха умрели насилствено, не трогна ни най-малко закоравялото сърце на Франк. Не само защото си го заслужаваха заради онова, което бяха сторили на двамата му колеги, а и защото това попречи на Призрака да извърши една от най-големите грешки в живота си.

Рицарите нарушаваха, заобикаляха и често пренебрегваха повечето правила, с изключение на едно. За отмъщение чисто и просто нямаше място в оперативните им процедури. Ако извършеха убийство извън границите на някоя наказателна мисия, нямаше да бъдат по-добри от мъжете, които преследваха.

— Може би трябва да започнем да търсим и специалист по комуникации — добави бързо Шефа, надявайки се да изтрие от лицето на младия мъж убийствения поглед, който беше още по-лош от студената му дистанцираност. — Последната задача в Бразилия щеше да мине много по-гладко, ако някой от нас говореше португалски.

— Какво ще кажеш за бившия агент на Мосад? — предложи Призрака.