— Казвам се Кристиан Карлсен…

Миа го прекъсна за пореден път.

— Вече ти казах: вината е моя. Съжалявам. Понякога, даже доста често, това не функционира добре. — Миа почука с пръст по слепоочието си и се подсмихна. — Днес вече ужасно разстроих едно момче, което харесвам, мой колега, невероятно умен и отдаден. Виновна съм, но просто…

Миа пак замълча.

— Трябва да включиш диктофона — натърти Скункс.

— Ще ти кажа какво мисля — продължи Миа. — Не е нужно да ми даваш отговор, но трябва да ме разбереш. Ще успееш ли?

Скункс я погледна, все така безизразно.

— Ето какво представлява животът ми. Може ли да ти разкажа? — подхвана тя. — Намираме гола девойка в гората. Убита. Някой я е удушил. Положил я е върху пера. Сред свещи във формата на петоъгълник. Човешко същество. Младо човешко същество — животът е бил пред нея. Това толкова ме терзае, че не мога да спя. Разбираш ли, Скункс? Такъв е животът ми. Това е работата ми. Да се погрижа проклетият изрод, който си мисли, че може да отвлече красива, млада душа като това момиче, да прави с нея каквото си поиска и да му се размине, да си получи наказанието. Така прекарвам дните си. От момента, в който се събудя сутринта, докато не заспя нощем. Разбираш ли?

Миа почти чуваше мислите на Мунк през стената зад гърба си и очакваше той всеки момент да влети и да я спре, но не ѝ пукаше. Дори да нямаха в какво да го обвинят. Дори законът да бе на негова страна. Тук имаше нещо.

Миа отново вдигна очи към младия хакер и видя как каменното му изражение от последното денонощие леко се е смекчило.

— Трябва да включиш диктофона, ако…

Скункс не довърши.

— Добре — продължи Миа. — Според мен не си я убил ти. В нищо не можем да те обвиним, а в очите на момчетата от техническия отдел си гений, понеже някак си успял да изтриеш данните от компютрите си, преди да ги намерят. Само че на мен не ми пука. Пикая на това. Поздравления, ти си най-добрият хакер на света. Пет пари не давам, мамка му!

Младежът седеше безмълвен.

— Не мисля, че си замесен. Никога не би извършил нещо подобно, не би посегнал на никого.

Скункс мълчеше.

— Според мен обаче съвестта ти не е чиста. Затова дойде при мен. В „Лори“ се чудех как е възможно младо момче като теб да се напие толкова бързо. Сега разбрах, че не пиеш. Това обяснява всичко.

Хакерът все така стискаше устни, но погледът му се бе изменил.

— Дойде при мен. Първоначално не разбирах как си ме открил, но после се сетих, че е съвсем просто. Телефоните на целия отдел са свързани, има джипиес — не те е затруднило да влезеш в системата ни и да ни проследиш. Обаче защо ще се напиваш и какво си искал да ми кажеш?

Младежът мълчеше.

— Ето какво предполагам. Първо си намерил видеото. Призляло ти е както на всички нас. Но после…

Тя спря за момент и го погледна. Сега не забеляза в очите му предишната непоколебимост.

— После си осъзнал, че си се забъркал. Не казвам, че си знаел. Не си подозирал, че това, за което са ти платили, може да се използва по подобен начин. Идея нямам как се наричат тези неща, по дяволите, каква е разликата между Джава, скрипт, флаш и програмиране, та аз дори не вдявам как работи електронната ми поща, за бога! Обаче ти разбираш, нали? Ти си най-добрият. Даже нашите техници ти свалят шапка — толкова си талантлив. Преди време някой ти е платил да свършиш някаква работа. Обзалагам се, дори не го познаваш. Да съставиш програма, код, благодарение на който е възможно да се осъществи нещо подобно. Да се излъчва видеопоток в незнайните кътчета на интернет. Това си разбрал. Бил си замесен, макар да не си искал. Затова си се напил — нещо, което никога не правиш — и си дошъл при мен. Въпреки че ненавиждаш авторитетите и за нищо на света не би помогнал на полицията. Намери ме и искаше да ми се довериш. Направил си нещо за някого, който го е приложил. Платили са ти. Само че са те излъгали. Затова дойде. Близо ли съм, Скункс? Това ли е причината да ме потърсиш?

Младежът с черно-бялата коса впери в нея поглед, който тя не съумя да разчете.

— Казвам се Кристиан Карлсен. — Скункс сведе поглед към масата. — Роден съм на 5 април 1989 г. Настоящият ми адрес е…

Вратата зад Миа се отвори и в залата за разпити влезе Мунк.

— Свободен си да си ходиш. Няма да повдигнем обвинение срещу теб. Съжалявам, че те държахме по-дълго, отколкото трябваше. Ако можеш да ни помогнеш с още нещо, ще бъдем благодарни. Знаеш къде да ни намериш.

Тя видя как младият хакер става и тръгва към вратата. На излизане се поспря, погледна я и за секунда Миа си помисли, че ще каже нещо, но той стисна устни и се изгуби.

— Миа? — изгледа я Мунк. — Може ли да поговорим? Миа Крюгер бавно се изправи и последва едрия си шеф в коридора.

7.

62.