Читаем Совата полностью

— Не се безпокой — усмихна се Миа, премести купчина вещи от края на дивана и седна там.

— Добре, добре. — Мъжът с конска опашка се отпусна с усмивка на стола срещу нея. — Нищо ли не мога да ти предложа? — протегна ръце към масата. — Получих чудесна стока от Афганистан. От самия извор. Забранена е в трийсет страни, хе-хе, но все пак е добра. Мека като масло. Тук някъде имам и нещичко от Мароко, ако предпочиташ по-спокойно пътешествие. Сигурна ли си, че не мога да те изкуша?

Себастиан Ларшен ѝ се усмихна. Тя се изненада, че отговори веднага на запитването ѝ. Не обичаше посещения, но точно сега очевидно много се радваше да я види.

— Не, благодаря. Не докосвам дрога, знаеш — отвърна с усмивка Миа и я усети насериозно.

Нуждата от сън.

— Твоя воля. Но нали не възразяваш аз да се нагостя?

— Както искаш — сви рамене Миа.

Себастиан Ларшен. Социален антрополог. Бивш преподавател в Университета в Осло. Блестящ ум, бързо се бе издигнал в йерархията, докато не го изхвърлиха, задето продавал марихуана на студентите. Миа го беше използвала за някои предишни случаи, но постепенно от ръководство ѝ отказаха окончателно. Полицията не искаше да я свързват със Себастиан Ларшен и тя добре ги разбираше — миризмата в дома му и усмивката на устата му бяха очевидна причина.

— Мина невероятно много време, Лунен лъч. Радвам се да те видя! — не спираше да се усмихва той. — Мислех, че съвсем сте ме забравили.

— Беше доста напрегнато. — Миа пак усети умората.

Мунк ѝ бе наредил строго: отдъхни си малко, но тя не успя да приспи тялото си. Предпочете да вземе забранените таблетки и да остане будна.

Откакто намериха Камила, Миа си мислеше за Себастиан Ларшен. Окултното. Ритуали. Не познаваше човек, който да разбира от тези неща повече от мъжа срещу нея.

Той си имаше собствен блог — така преживяваше, след като го изритаха. Конспиративни теории. Общо взето с това се занимаваше. Тя го следеше, не постоянно, но влиза няколко пъти. Нови доказателства: американците не са стъпвали на Луната. Зона 51: Свидетели: „видяхме извънземните“. Такива неща.

— Сигурна ли си? — попита Ларшен и дръпна от бонга пред себе си. — От самия извор, имам си човек в Непал.

— Не, благодаря — отново поклати глава Миа.

— Както желаеш — усмихна се мъжът с конска опашка и издишайки, изпълни помещението с дим.

Секти. И окултното.

Това бе областта, спечелила му място в университета. Беше голям авторитет. Обиколи света, за да чете лекции. Докато не стана известна слабостта му или по-точно казано, либералното му отношение към тези субстанции.

— Знаеш защо съм тук, нали? — попита Миа, а очите ѝ се затваряха.

Пъхна ръка в джоба си и напипа белите хапченца, които биха ѝ дали още малко енергия, ако вземе едно, но не го направи. Стига. Налагаше се скоро да поспи.

— Разбира се — потвърди Себастиан и я погледна сериозно. — Всъщност се радвам, че си тук. Надявах се да дойдеш.

— Какво мислиш?

— За снимките във вестника ли?

Миа кимна.

Себастиан Ларшен прокара ръка през косата си и я подръпна.

— Хм… как да кажа, не е лесно да се прецени от снимка във вестника. Имаш ли още нещо за мен?

— Може би — отвърна Миа. — Но първо ти трябва да ми дадеш нещо?

— Значи вече не ми се доверяваш?

Миа се подсмихна и посочи бонга с глава.

— Ти би ли?

Ларшен се засмя.

— Виждам, виждам. Окей.

Отиде да седне на бюрото с компютъра и написа адреса в лентата на браузъра.

— Интересно е, трябва да призная.

Той намери снимката от вестниците. Горската пръст. Пера. Петоъгълник от свещи.

— Това, разбира се, е пентаграма, но вече ти е ясно — отбеляза Ларшен и погледна към Миа.

Тя кимна.

— Сега забелязвам перата. — Той отново обърна поглед към екрана — но подредбата на свещите е известна — пентаграма — мнозина я използват, съществува от хилядолетия. Ако обаче искаш да ти помогна, ще трябва да ми дадеш малко повече информация.

Миа виждаше любопитството му. У него се беше събудил социалният антрополог, но тя все още не бе убедена, че е разумно да му покаже снимките, които носеше в чантата си. Камила Грийн. Голото ѝ тяло, наложено върху изображението пред тях.

— А днес?

Беше преуморена. Премигваше, за да задържи погледа си върху екрана.

— В смисъл?

— Пентаграмата. Да кажем, че се касае за ритуал. Кой днес извършва такива обреди?

— Откъде да започна?

— От най-същественото — отвърна Миа.

— Значи не разполагаш с друго, което да ми покажеш?

— Ако трябва да посочиш някого, съвсем спонтанно, изхождайки от тази снимка, кой ще е той? — попита Миа, без да обръща внимание на любопитството му.

Ларшен пощрака на клавиатурата и отвори друг сайт.

— О.Т.О. — Той посочи екрана.

— Какво? — не схвана Миа.

— Ordo Templi Orientis.

— Какво е това?

— „Прави каквото искаш“ да бъде целият Закон. Любов е законът, любов, подвластна на воля.

— Не те разбирам. Какво каза?