Читаем Совата полностью

Погледна присъстващите, но никой не отговори, затова просто продължи.

— За едно и също престъпление ли става въпрос? Камила е затворена в мазе, отнасяли са се с нея като с животно. Няколко месеца по-късно Камила се появява гола, положена насред пентаграма от свещи. Мотивът същият ли е? Има ли логическа връзка?

Отново насочи поглед към аудиторията и Къри изведнъж осъзна защо красивата следователка не изглежда уморена като Мунк, който като че ли всеки момент щеше да се строполи. Имаше нещо в кръвта ѝ. Къри изпитваше угризения. Беше така мила да го остави да рухне на дивана и не беше нарочно, стана, без да иска — нямаше как да не забележи белите шишенца в боклука под умивалника в банята. Хапчетата.

Къри отпи от кафето и реши да не мисли за това. Миа е възрастен човек. Животът си е неин. Да прави каквото си иска, той само се надяваше да не се сгромоляса на подиума пред тях, понеже думите извираха от устата ѝ почти несвързано, а и установи, че не само той с мъка следи мисълта ѝ.

— Не казвам, че не е така — продължаваше Миа, — но трябва да си задаваме въпроси. Защо я е държал за заложница? Защо я е оставил гола в гората? За едно и също престъпление ли се касае? Мотивът същият ли е?

Тъмнокосата следователка се повтаряше.

— Да, добре, това във всеки случай бе първата ми мисъл. Трябва да го имаме предвид.

— А какво е твоето мнение, Миа? — попита Ким Колсьо, първи той отвори уста.

— Не знам — отвърна Миа и се замисли, преди да подеме отново. — Но не изглежда ли странно? Не виждам логиката. Разбирам, че за някои от вас е още рано, но…

Къри съобрази, че повечето му колеги също започват да забелязват. Тя не беше съвсем на себе си. Имаше нещо — Къри не съумяваше да го определи — но със сигурност беше взела нещо, което я поддържаше на много по-високи обороти от обикновено.

— Не виждам причина — поде Ким Колсьо. — Защо да са две различни престъпления? Два различни мотива? Говорим за ненормален изрод. Ненормални изроди. Някой е изпитал наслада от това, да я държи в плен. Някой се е възбудил да я гледа гола, да я души, да разпръсне пера под тялото ѝ и да го обгради със свещи. Не намирам разликата.

— Може и да си прав — рече Миа и пак се замисли. — Но тук има нещо, нещо особено, аз просто…

Тя се почеса по главата и отпи от бутилката вода на масата пред нея.

— Хубаво, да оставим това. Имайте го предвид, ако може да помогне на някого. Страшно много други въпроси стоят за разглеждане, така че този сигурно само ви обърква. Не се занимавайте с него. — Тя щракна бутона още няколко пъти. — Обърнете внимание на колелото. Прилича на колело за хамстери, но в по-голям размер. Не ми се вярва да може да се купи от магазин или греша? Дали някой го е направил специално? Дали не е например от някой цирк? Колелото. Трябва да разберем.

Нова снимка.

— Надписът на стената зад нея. Избраницата. Защо? В смисъл защо Камила? Защо именно тя е избраницата.

Нова снимка.

— Клипът. Говоря за самия клип. Защо са я заснели? За лично ползване ли? Все пак е намерен на сървър. Дали е споделен с някого? Дали това е причината да я държат в плен? За да я снимат? И после да показват видеото?

Пак отпи от водата. Вече беше очевидно. Не спираше да говори, а очите ѝ бяха големи като чинии.

— Надявам се да научим, когато Габриел се събуди и се свържем с този…

Тя погледна към Мунк, толкова омаломощен, че за първи път, откакто го познаваха, не прекъсна съвещанието нито веднъж, за да отиде да пуши.

— Скункс — промърмори той.

— Точно така — кимна Миа и продължи. — Има, разбира се, още много въпроси, но технически погледнато, това е най-важното: Откъде се е взело колелото? Защо „избраницата“? Такава ли е била? Или само е търсен… ефект. Но ако е така, ако е вярно, защо? Защо точно Камила Грийн е избраницата? И…

Изгуби си мисълта, ала Къри ѝ помогна.

— Самият видеоклип.

— Да, точно така, благодаря, Йон. Клипът. Защо е заснет? Защо се намира на сървър? Не е ли малко рисковано — да се съхранява и да се разпространява подобно нещо?

Миа се усмихна, затъкна косата си зад ухото и погледна присъстващите.

— Има ли въпроси, или забележки дотук?

Трябваше да поспиш малко, Миа, помисли си Къри, но не го изрече на глас.

Юлва колебливо вдигна ръка. Видимо се бе посъвзела от първоначалния шок.

— Каза, че… сте открили нещо?

— Точно така, благодаря. — Миа бързо се приближи към макбука и отвори предварително подготвен файл. — Ще ви пусна откъс от видеозаписа. Приблизително на четирийсетата секунда. Да видим дали ще забележите.

Тя натисна клавиш на компютъра и ето че седемнайсетгодишната девойка отново оживя на стената пред очите им. Камила Грийн. Бе изскочила от колелото и седеше, коленичила на пода. Пред купчинка гранули. Ръцете ѝ усърдно се стремяха да заграбят колкото е възможно повече. Преди светлината да угасне. Затова ли се тресеше така — нямаше време? Или просто беше толкова гладна?

Храна за животни, Боже мой.

Дяволска работа.

— Видяхте ли това? — нетърпеливо попита Миа и погледна колегите си след края на краткия откъс.