Читаем Совата полностью

— Ordo Templi Orientis — повтори Ларшен. — Основан е през 1895 г. като тамплиерски орден, скъсали са с църквата. Запозната ли си с Алистър Кроули?

— Да — потвърди Миа.

— Телемското учение?

— Не съвсем.

— Сатанизма?

— Да, разбира се.

— Както споменах, О.Т.О. е основан през 1895 и според мнозина човекът зад него е Алистър Кроули, но не е така. Алистър Кроули не се е присъединил преди 1904, когато…

— Какво каза преди това?

— Моля?

— Телемското учение.

— „Прави каквото искаш“ — повтори Ларшен, извръщайки се към нея.

— Какво означава това?

— Според теб какво означава?

— Не знам.

— Не забравяй, че Църквата по онова време… — започна Ларшен, но Миа нямаше сили за цяла лекция.

— Накратко.

Ларшен я погледна и поклати глава.

— Ти попита — засегна се той.

— Извинявай, Себастиан. — Миа положи ръка на рамото му. — Денят беше дълъг. Какво казваше за тази организация…

— Ordo Templi Orientis — кимна Ларшен.

— Действа тук, в Норвегия?

— О, да, преживява разцвет. Имат си сенат, учреден през 2008 г. Имат ложи в по-големите градове. През последните години най-застъпен е в Берген и Тронхайм.

— И живеят според това… телемско учение?

— Прави каквото искаш — това е законът — уточни Ларшен.

— И какво означава?

Той се обърна и се подсмихна.

— Какво мислиш, че означава, Миа? Прави каквото искаш.

— Просветли ме.

— Правото на индивида. Съпротива срещу властта на обществото. Срещу повелите на Църквата. Срещу нормалните морални, етични норми, които са ни наложени.

— Тоест?

— Стига, Миа! Слушаш ли ме изобщо?

Ларшен я изгледа, поклащайки глава, и тя знаеше какво има предвид. Току-що бе взел незаконно притежавани кой знае откъде вещества, но въпреки това умът му работеше по-добре от нейния.

Тя пъхна ръка в джоба на якето си.

Още едно хапче?

Да събуди ума си?

Не, трябва да поспи. Тялото ѝ вече не издържа. Наложително е скоро да си почине.

— Слушам те, разбира се — смотолеви Миа и впи поглед в екрана. — О.Т.О. Сатанизъм. Телемско учение. Прави каквото искаш. Днес процъфтява в Норвегия.

— Естествено, извършват ритуали както всички други секти — продължи Ларшен. — Говорил съм с някои от тях, със стари членове и да… става въпрос за доста сериозни работи.

— Като например?

— Ами как да кажа… Откъде да започна?

— Откъдето и да е.

— Сексуални магии. Жертвени обреди. Отскубни се от обществото. Отдай тялото си. Отдай душата си. Освободи се.

— Сексуални магии ли?

Ларшен се подсмихна.

— Мда.

— Какво ще рече това?

— Ами ако някой от сенаторите поиска да се съблечеш гола и да се посветиш в телемското учение пред старци с кози маски, трябва да го направиш.

— Сенатори ли?

— Да, не е ли интересно? — изгледа я Ларшен. — Всички тези секти, които заявяват, че целта им е освобождаване от строгия контрол на социума, заимстват точно същите роли. Обещават ти свобода, но тук свобода няма, естествено, започваш от дъното, както винаги. Президент, сенатор, винаги има някой по-висш и някой по-нисш от теб, нали?

— Да се върнем към О.Т.О. — припомни Миа, която усещаше, че скоро силите ѝ съвсем ще секнат.

— Ordo Templi Orientis. Малцина знаят, но те са сред нас. Днес.

— Мислиш ли, че това е техният почерк? — попита Миа, като посочи екрана.

— Много е рано да се каже — отвърна Ларшен. — Нямаше ли да ми покажеш нещо?

— Значи Ordo Templi Orientis. Кой друг?

— Изборът е богат.

Ларшен ѝ отвори друг сайт на екрана. „Гугъл Мапс“. Въведе адрес и се облегна назад.

— Какво виждаме?

— Двореца.

— В смисъл?

— Това е норвежкият кралски дворец. — Той уголеми дребното изображение. — А това е „Парквайен“. Нали знаеш къде е „Парквайен“?

Миа го погледна въпросително. Знаеше, естествено. Една от най-скъпите улици в Норвегия, в сърцето на Осло, там се намираше резиденцията на министър-председателя и не едно посолство.

— Накъде биеш?

— Тези общества имат къщи на „Парквайен“. — Ларшен цъкна още няколко пъти. — При това точно зад двореца. Норвежкият друидски орден.

— Друидски какво?

— Именно. Адрес на „Парквайен“.

Ларшен отново кликна.

— Орден на рицарите тамплиери. Адрес на „Парквайен“.

— И всички тези… искам да кажа… пентаграмата?

Миа бе на предела на силите си. Още веднъж се поколеба дали да не вземе от таблетките в джоба си, но се отказа. Имаше нужда от сън.

— Не, не твърдя това. Искам да кажа, че наред с О.Т.О. най-вероятната секта е тази, в която членува шефът ти.

— Мунк?

Ларшен се засмя.

— Не, не Мунк, едва ли би се чувствал на място там.

— Тогава кой?

Ларшен отвори поредния сайт.

— Микелсон. — Слабият мъж посочи екрана.

— Микелсон?

— Мда. Рикард Микелсон — кимна Ларшен. — Член е на Норвежкия масонски орден.

Миа се ободри.

— Масони?

— О, да. Обожават пентаграмата. Толкова им се иска да изглеждат като опора на обществото и като поклонници на Исус Христос, но… хе-хе… Видя ли видеото, в което великите магистри от 33-та степен, облечени в плащове и със стърчащи членове, принасят в жертва козел?

— Не — отвърна Миа.

Вече не знаеше какво да мисли. Дали Ларшен все още бе под влиянието на непалските наркотици, или говореше като университетски учен?