Читаем Шърли полностью

— Тъй и щях да направя, ако за нещастие не се случи така, че поканих Боултби да вечеря с мен, когато го срещнах да се връща от сбирката на Библейското дружество в Нанъли. Обещах да пратя вас като мой заместник, за което впрочем Мур съвсем не ми благодари, защото предпочита мен вместо вас, Питър. Ако се появи нужда от помощ, ще дойда — сигнал за това ще бъде звънът на камбаната на тъкачницата. А вие тръгвайте, освен — той внезапно се обърна към Суийтинг и Дън — освен ако Дейви Суийтинг или Джоузеф Дън не предпочетат да сторят това. Какво ще кажете, господа? Задачата е благородна, не без наличието на известна опасност за подправка, тъй като околността се намира в особено състояние, както добре ви е известно, а Мур и тъкачницата заедно с всичките му машини са обект на силна ненавист. Не се съмнявам ни за миг, че под жилетките ви бушуват рицарски чувства и едва сдържате храбростта си. Навярно съм твърде пристрастен към Питър, моя любимец. Малкият Дейвид вероятно може да бъде също толкова смел или пък безупречният Джоузеф? Малоун, в крайна сметка вие сте само един непохватен Саул18, който може единствено да дава назаем доспехите си — дайте пистолетите и донесете тоягата си от ъгъла.

С многозначителна усмивка Малоун извади пистолетите си, като предложи по един на своите събратя, но те далеч не събудиха някаква жар у тях. С изящна скромност всеки от двамата господа отстъпи крачка назад от протегнатите към тях оръжия.

— Никога не съм вземал в ръка подобно нещо — заяви Дън.

— Аз почти не познавам мистър Мур — промърмори Суийтинг.

— Ако никога не сте похващали пистолет, опознайте това усещане сега, велики сатрапино на Египет19. Що се отнася до малкия менестрел, вероятно той предпочита да срещне филистимляните въоръжен единствено с флейтата си. Дайте им шапките, Питър — ще отидат и двамата.

— Не, господине. Не, мистър Хелстоун — това не би се понравило на майка ми — умоляваше Суийтинг.

— А поначало аз никога не се меся в неща от подобно естество — отбеляза Дън.

Хелстоун се усмихна язвително; Малоун изцвили като кон в смеха си. Сетне напъха оръжията обратно на местата им, взе шапката и тоягата си и като заяви, че никога не се е чувствувал по-склонен да се бие, отколкото в момента, и че желаел цяла тълпа мърляви дрипльовци да се довлекат до тъкачницата на Мур тази нощ, излезе, вземайки стъпалата надолу по две наведнъж, и така силно затръшна външната врата след себе си, че разтърси цялата къща.

Глава II

Фургоните

Вечерта беше неимоверно мрачна — звезди и луна бяха удавени в оловни буреносни облаци, които през деня биха изглеждали сиви, но в този нощен час имаха цвета на норка. Ала Малоун не бе човек, склонен към съзерцание на природата. Промените й, в по-голямата си част, отминаваха незабелязани от него — той можеше да върви в продължение на цели мили в някой априлски ден, тъй различен във всеки свой час, без да забележи любовното докосване между земята и небето, без да съзре слънчевия лъч, погалил върховете на хълмовете и поръсил по тях зелени усмивки, сляп за това как след дъжда те гушеха хребетите си в надвисналите кичури на облаците. Поради тази причина той не си направи труда да сравни тазвечерното небе — една спотайваща се, набраздена бездна, в която само някъде на изток, отвъд хоризонта, пещите на железодобивната фабрика в Стилброу мятаха своето мъждукащо зарево — с небето на една безоблачна мразовита нощ. Не се терзаеше от въпроса къде са се дянали съзвездията и планетите, нито пък жалеше за синьо-черното спокойствие на въздушния океан, обсипан с тези бели островчета, под които сега един друг океан, с по-тежки и по-гъсти води, се рееше и ги закриваше от погледа. Упорито следваше пътя си, с леко наведено напред тяло, килнал по ирландски шапката на тила си. „Туп, туп“ — тракаше той по каменната настилка, където пътят можеше да се похвали с подобно съоръжение; „шляп, шляп“ — през разкаляните коловози, където тази настилка бе заменена от рядка киша. Оглеждаше се за определени ориентири — за острия връх на брайърфийлдската църква, а по-нататък — за светлините на „Червената къща“. Това бе странноприемница и когато я наближи, тлеещият огън в камината, чиито отблясъци се виждаха през полуспуснатото перде на прозореца, гледката на чашите върху кръглата маса и на веселяците, насядали по дървените пейки, едва не отклониха курата от пътя му. Той копнееше за чаша уиски с вода — ако беше на друго място, тази мечта моментално би била реализирана, но компанията, насъбрала се в трапезарията, се състоеше от самите риаши на мистър Хелстоун, а те всички познаваха курата. Ето защо той въздъхна и отмина.

Перейти на страницу:

Похожие книги

пїЅпїЅпїЅ
пїЅпїЅпїЅ

пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ, пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.

пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ

Проза / Классическая проза
Собрание сочинений в пяти томах (шести книгах) Т. 5. (кн. 1) Переводы зарубежной прозы
Собрание сочинений в пяти томах (шести книгах) Т. 5. (кн. 1) Переводы зарубежной прозы

Том 5 (кн. 1) продолжает знакомить читателя с прозаическими переводами Сергея Николаевича Толстого (1908–1977), прозаика, поэта, драматурга, литературоведа, философа, из которых самым объемным и с художественной точки зрения самым значительным является «Капут» Курцио Малапарте о Второй Мировой войне (целиком публикуется впервые), произведение единственное в своем роде, осмысленное автором в ключе общехристианских ценностей. Это воспоминания писателя, который в качестве итальянского военного корреспондента объехал всю Европу: он оказывался и на Восточном, и на Финском фронтах, его принимали в королевских домах Швеции и Италии, он беседовал с генералитетом рейха в оккупированной Польше, видел еврейские гетто, погромы в Молдавии; он рассказывает о чудотворной иконе Черной Девы в Ченстохове, о доме с привидением в Финляндии и о многих неизвестных читателю исторических фактах. Автор вскрывает сущность фашизма. Несмотря на трагическую, жестокую реальность описываемых событий, перевод нередко воспринимается как стихи в прозе — настолько он изыскан и эстетичен.Эту эстетику дополняют два фрагментарных перевода: из Марселя Пруста «Пленница» и Эдмона де Гонкура «Хокусай» (о выдающемся японском художнике), а третий — первые главы «Цитадели» Антуана де Сент-Экзюпери — идеологически завершает весь связанный цикл переводов зарубежной прозы большого писателя XX века.Том заканчивается составленным С. Н. Толстым уникальным «Словарем неологизмов» — от Тредиаковского до современных ему поэтов, работа над которым велась на протяжении последних лет его жизни, до середины 70-х гг.

Сергей Николаевич Толстой , Эдмон Гонкур , Марсель Пруст , Антуан де Сент-Экзюпери , Курцио Малапарте

Языкознание, иностранные языки / Проза / Классическая проза / Военная документалистика / Словари и Энциклопедии