Читаем Шърли полностью

— Зная това. Щом си пийне, и умът му се изпълва с мисли против кралската власт. На Майк не му липсват познания по история и е цяло удоволствие да го слушаш как изрежда списъка на тираните, чиято смърт, както казва той, означава, че „кръвта е била отмъстена“. Този човечец изпитва странна наслада от убийствата на короновани глави или пък от което и да е политическо убийство. До мен достигнаха слухове, че кроял нещо тъмно по отношение на Мур. Това ли имате предвид, Суийтинг?

— Използувахте точната дума, господине. Мистър Хол счита, че този човек не храни никаква лична омраза към Мур. Майк дори твърди, че му е приятно да разговаря с него и да го следва, но същевременно го гложди мисълта, че Мур трябва да послужи като пример за назидание. Онзи ден превъзнасял Мур до небесата пред мистър Хол като най-умния текстилец в Йоркшир. Точно това е причината, казал той, за да бъде избран Мур за жертва, за жертвоприношение, което щяло да донесе най-висша наслада. Дали Майк Хартли е с всичкия си, господине? — попита Суийтинг.

— Не зная, Дейви. Може да е полудял, а може да е просто много хитър или пък по малко и от двете.

— Той твърди, че имал видения, господине.

— А! Той е същински пророк Езекиил или Даниил по въпроса за виденията. Тъкмо си лягах миналия петък вечерта, когато той дойде и ми разказа едно свое видение, явило му се в Нанъли Парк в същия онзи следобед.

— Разкажете ни, господине, какво е било то? — настоя Суийтинг.

— Дейви, тая солидна издатина на черепа ви говори за голямо любопитство16. Малоун съвсем не е такъв. Него не го интересуват нито убийства нито виденията. Погледнете го — и момента изглежда като някой голям равнодушен Саф17.

— Саф! Кой беше Саф, господине?

— Така и предполагах, че няма да знаете кой е. Но бихте могли да откриете — той е библейска личност. Не зная нищо повече за него, освен името и народността му. Но от малък винаги съм си го представи, от плът и кръв. Бъдете уверени, че е бил честен тромав и лишеи от късмет. Кончината си срещнал в Гет от ръката на Совахай.

— А видението, господине?

— Ще го чуете, Дейви. Дън си гризе ноктите, а Малоун се прозява — затова ще го разкажа само на вас. За зла участ Майк, както и мнозина други, е без работа. Мистър Грейм, икономът на сър Филип Нанъли, му бе дал да върши нещо в тамошния параклис. По думите на самия Майк той си подрязвал плета привечер, преди още да се е стъмнило, и точно тогава чул нещо, което взел за някакъв оркестър в далечината — ловджийски рогове, флейти и звук на тръба. Музиката идвала откъм гората и той се зачудил, че някой може да свири там. Погледнал нагоре — сред върховете на дърветата видял да се движат неща, които били червени като макове и бели като жасмин, гората цяла се изпълнила с тях. Започнали да излизат от нея и изпълнили парка. Тогава разбрал, че това били войници — хиляди, десетки хиляди, но шумът, който вдигали, не бил по-голям от жуженето на ято мушици в лятна вечер. Строили се и замарширували, полк след полк, през парка. Той ги последвал до общинската мера край Нанъли. Музиката все така нежно свирела в далечината. Видял как се престроили няколко пъти на землището, а някакъв мъж, облечен в червено, стоял в средата и ги ръководел. Били се разпрострели на повече от петдесет акра. Прекарали там половин час, а след това се отдалечили съвсем тихо с маршова стъпка — през цялото време той не чул нито глас, нито шум от вървеж, нищо, освен музиката, която тихо свирела тържествен марш.

— Накъде отишли, господине?

— Към Брайърфийлд, и Майк ги последвал. Тъкмо минавали през Фийлдхед, когато стълб от дим, какъвто може да излезе от дулата на цял артилерийски полк, безшумно се разстлал над полето, пътя и общинската мера и според думите на Майк достигнал, син и непрозрачен, чак до самите му нозе. Когато димът се разнесъл, той отново се огледал за войниците, но те били изчезнали. Повече не ги видял. Майк, като същински пророк, не само ми разказа видението си надълго и нашироко, но и го разтълкува — то означавало кръвопролитие и социален сблъсък.

— Вярвате ли му, господине? — попита Суийтинг.

— А вие, Дейви? Но, Малоун, защо още не сте тръгнали?

— Изненадан съм, господине, че вие не сте останали с Мур — на вас подобни неща ви допадат.