Читаем Шърли полностью

Август е. Отново бият камбани, но този път не само в Йоркшир, а из цяла Англия. Откъм Испания се чуват фанфари, чийто звук все повече се усилва — те оповестяват превземането на Саламанка. Тази нощ Брайърфийлд ще бъде празнично осветен. Днес наемателите от Фийлдхед ще обядват заедно, работниците от тъкачницата в клисурата ще бъдат събрани по същия празничен повод, а в училищата ще има голяма гощавка. Тази сутрин в църквата на Брайърфийлд бяха извършени две бракосъчетания — мистър Луис Жерар Мур, ескуайър, родом от Антверпен, се венча с Шърли, дъщеря на покойния мистър Чарлз Кейв Кийлдар от Фийлдхед, а мистър Робърт Жерар Мур, текстилец — с Каролайн, племенница на преподобния Матюсън Хелстоун, свещеник с магистърска титла и пастор на Брайърфийлд.

В първия случай церемонията бе извършена от мистър Хелстоун. Кумуваше Хайрам Йорк от Брайърмейнс. Във втория случай церемонията извърши мистър Хол, викарий на Нанъли. Сред свитата на младоженците двете най-забележителни личности бяха младите шафери Хенри Симпсън и Мартин Йорк.

Струва ми се, че предсказанията на Робърт Мур, поне отчасти, са се сбъднали. Онзи ден минах през клисурата, която казват, че някога е била зелена, усамотена и дива.

Там видях мечтите на текстилеца, въплътени в солидни камъни, тухли и сгурия — видях новия път, къщурките и градинките пред тях. Видях и една могъща тъкачница с комин, извисен към небето като Вавилонската кула. Когато се върнах у дома, разказах на старата си икономка къде съм била.

— Да! — каза тя. — Странно е как всичко се мени. Спомням си строежа на старата тъкачница — тя бе първата в околността. Помня как я събориха после и ходехме с приятелки да видим първата копка за новата. Двамата господа Мур вдигнаха годим шум около това събитие. Те бяха там заедно с други високопоставени люде и със съпругите си. И двете изглеждаха много красиви и представителни, ала мисис Луис бе по-представителната — тя винаги носеше такива хубави рокли. Мисис Робърт бе по-скромна. Мисис Луис все се усмихваше докато говореше, и изглеждаше естествена, щастлива, радостна и добродушна. Но пък имаше очи, дето можеха да те пронижат — няма вече такива дами в днешно време.

— Как изглеждаше Клисурата тогава, Марта?

— Не като сега. Но мога да ви разкажа за времето, когато е била още по-различна, когато на два километра от нея не е имало нито тъкачница, нито къщурка, нито друго имение, освен Фийлдхед. Спомням си как една лятна вечер, преди петдесет години, майка ми дотича до дома тъкмо на здрачаване, загубила ума и дума, и ни каза, че била видяла самодива в клисурата на Фийлдхед. Това бе последната самодива, която са виждали по тия места (макар и да са ги чували през последните четиридесетина години). Усамотено място беше то, хубаво място, цялото обрасло с дъбове и орехи. Сега е друго.

Историята е разказана. Струва ми се, че в този момент виждам как взискателния читател слага очилата си, за да подири поуката. Ще обидим прозорливостта му, ако се опитаме да го упътим. За това само казваме — нека бог да му помогне да я намери по-скоро!