Читаем Шърли полностью

Начинът, по който дребният възрастен господин порицаваше тези младежи, криеше в себе си известна доза достолепие, макар че подобно достолепие навярно не бе най-подходящото в случая. Въпреки свещеническата шапка, черната връхна дреха и гамашите си мистър Хелстоун, опнат като струна и обзет от ентусиазъм, имаше по-скоро вид на опитен офицер, който кастри подчинените си, отколкото на преподобен отец, посвещаващ синовете си в правата вяра. Евангелска благост и апостолска кроткост, като че ли никога не бяха смекчавали чертите на това обветрено лице — ликът на този човек сякаш бе изсечен от гранит, а мъдростта бе врязала в него доказателства за своето присъствие.

— Срещнах Съпълхоу — продължи той — да гази калта в тази дъждовна нощ. Беше се запътил да проповядва в Милдийн, лагера на противника. Както вече ви казах, чух Бараклъф да реве като пощръклял бик сред слушателите си на онова тайно сборище. А вас, господа, ви намирам да висите над полупразните си чаши с мътно вино и да се препирате като стари баби. Нищо чудно, че Съпълхоу покръства и привлича към сектата си по шестнадесет възрастни на ден, както направи преди две седмици; нищо чудно, че Бараклъф, макар да е негодник и лицемер, събира около себе си младите тъкачки, накичени с цветя и панделки, за да видят колко по-здрави са кокалчетата на ръцете му от дървения ръб на кацата му13; а още по-малко чудно е, че когато ви оставят сами, без енорийските ви пастори, т.е. без моя милост, Хол и Боулгби, дето ви подкрепяме, вие твърде често изпълнявате свещенослужение в празни зали и претупвате сухите си проповеди, които и без това стигат до ушите само на псалта, органиста и клисаря. Но стига по този въпрос. Дошъл съм да видя Малоун — имам поръчение за вас, о, капитане!

— Какво е станало? — попита Малоун без особен ентусиазъм. — Малко е късно за погребение.

— Имате ли средства за отбиване на нападения?

— Средства за отливане ли? Ето ги чашите, имаме достатъчно. — И той посочи с ръка към масата.

— Имам предвид оръжие.

— У мен са пистолетите, дето ми ги дадохте — никога не се разделям с тях. Нощем ги поставям заредени на един стол до леглото си. И тоягата е с мен.

— Отлично. Ще отидете ли до тъкачницата в клисурата?

— Какво става там?

— Засега нищо, но по всяка вероятност може да се случи нещо. Мур е останал там сам. Изпратил е всичките си работници, на които има доверие, в Стилброу; в тъкачницата са останали само две жени. Това предоставя чудесна възможност на някои от неговите доброжелатели да го посетят, стига да знаеха колко чист е пътят до клисурата в момента.

— Никога не съм бил сред доброжелателите му, господине. Пет пари не давам за него.

— О, така ли? Значи се страхувате?

— Смятам, че ме познавате по-добре. Ако наистина бях убеден, че съществува вероятност за спречкване бих отишъл, но Мур е странен, свит човек, когото никога не съм разбирал. А само за да прекарам няколко часа в прелестната му компания, не бих си помръднал и крака.

— Но такава вероятност съществува, ако не се случи и нещо по-сериозно, макар да не виждам подобна опасност. И все пак тази нощ сигурно ще се случи нещо. Знаете, че Мур е решил да достави нови машини, и тази нощ той очаква два фургона, натоварени със станове и резачки от Стилброу. Скот, надзирателят заедно с няколко подбрани хора е отишъл да ги докара.

— Те ще си ги докарат съвсем кротко и безопасно господине.

— И Мур казва така и твърди, че не се нуждае от никого. Но аз мисля, че трябва да има някой там, дори и само за да бъде свидетел, в случай че стане нещо. Смятам, че Мур не е достатъчно внимателен. Седи си в кантората с отворени кепенци, ходи нагоре-надолу по тъмното, разхожда се до клисурата, по Фийлдхедлейн и между нивите, сякаш е галеникът на околността, макар всъщност да е обект на нейната омраза, или пък сякаш животът му е „омагьосан“, както се казва в приказките. Не си е взел никаква поука от съдбата на Пирсън, нито пък от тази на Армитидж — по единия стреляха в собствения му дом, а по другия — на бърдото.

— Но той трябва да си извлече нужната поука, господине, и да вземе съответните мерки — намеси се мистър Суийтинг. — Мисля си, че би го направил, ако можеше да чуе това, което аз чух онзи ден.

— Какво сте чули, Дейви?

— Познавате Майк Хартли, нали, господине?

— Тъкачът антиномист14? Разбира се.

— Когато Майк се запие няколко седмици наред, накрая винаги отива до дома на мистър Хол в Нанъли, за да му каже мнението си за неговите проповеди, да заклейми ужасното му учение за добродетелните дела, към които той зове енориашите си, и да го предупреди, че всичките му слушатели са потънали в безпросветен мрак.

— Но това няма нищо общо с Мур.

— Освен че е антиномист, Майк е още яростен якобинец и левелер15, господине.