Читаем Шърли полностью

През последните няколко години северната част на Англия беше залята от множество курати — като дъжд се посипаха те по хълмистите земи в тази част на страната. Всяка енория си има по един, а и по повече от тях. Те се намират в онази ранна възраст, която прави хората активни и ги зове към добри дела. Но не годините на близкото минало ще бъдат обект на нашето внимание — ще се върнем към началото на това столетие. Току-що отминалите дни, дните на нашето настояще, са потънали в прах, прежурени от слънцето, сушави и безплодни; ще пропуснем пладне в забравата на сладка дрямка, ще прекараме следобедните часове, унесени в сън, за да ни се присъни зората.

Ако тези встъпителни слова те карат да очакваш някаква романтична история, драги читателю, то ти никога не си бил на по-грешен път. Може би очакваш сантименталност, поезия, бленуване? Или пък страсти, пориви, мелодрама? Обуздай чувствата си, снижи пламъка на надеждите си. В ръцете си държиш нещо правдиво — нещо, пропито с хладен разум и реалност; нещо, лишено от романтика като понеделнишко утро, когато всички трудови люде се будят с мисълта, че трябва да стават и да се залавят за работа. Далеч сме от мисълта, че известно вълнение няма да погъделичка небцето ти, особено към средата и края на угощението, но е съвсем сигурно, че първото блюдо, поднесено на масата спокойно може да бъде консумирано от някой католик — а дори и англокатолик — на Разпети петък през Страстната седмица, защото то ще бъде студена леща с оцет и без олио, клисав хляб с горчиви подправки и без помен от печено агне.

Както казах през последните няколко години северната част на Англия беше залята от множество курати. Но през хиляда осемстотин и единадесета — дванадесета година този благодатен дъжд още не се беше изсипал — младите свещеници бяха малко на брой, нямаше я пасторската помощ, нито пък Дружеството на свещениците2 които да протегнат ръка на стареещите пастори, като им предоставят необходимите суми за платата на някой млад и изпълнен с жизнени сокове техен колега от Оксфорд или Кеймбридж. Днешните приемственици на апостолите, ученици на доктор Пюзи3 и проводници на учението му, по онова време се гушеха под завивките в люлките си или пък преминаваха през процеса на обновление посредством кръщаване, извършвано от бавачките им в легени с вода. Ако човек погледнеше, когото и да било от тях, той в никакъв случай не би могъл да допусне, че двойните накъдрени панделки на мрежестата шапчица ограждат челото на един предопределен за ръкополагане и свети дела приемник на свети Павел, свети Петър и свети Йоан; нито пък да предположи, че дългата му нощница ще се превърне след време в бяла стола и че обгърнат в нея, той безмилостно ще тормози душите на енориашите си и ще хвърля в смут старомодни викарии, размахвайки енергично от амвона диплите на тази подобна на риза одежда, която никога не е била развявана над нещо по-високо от писалищна маса.

Но дори и в онези дни на оскъдица се намираха млади свещенослужители — подобно на някое ценно растение, което е рядкост, но все пак може да се открие. Една богопомазана област в Уест Райдинг, графство Йоркшир, можеше да се похвали с три жезъла на Аарон4, които процъфтяваха в една околност с радиус от двадесет мили. Ей сега ще ги срещнеш читателю. Прекрачи прага на тази заобиколена от градина къща в покрайнини на Уинбъри и поеми към малката гостна — те вечерят там. Позволи ми да ти ги представя — мистър Дън, курат на Уинбъри; мистър Малоун, курат на Брайърфийлд и мистър Суийтинг, курат на Нанъли. Тук е квартирата на мистър Дън, а домът принадлежи на някой си Джон Гейл, дребен фабрикант на платове. Мистър Дън е поканил събратята си на гости. Ние ще се присъединим към тази компания, драги читателю, за да видим каквото може да се види, и да чуем каквото може да се чуе. В момента нашите герои се хранят, а докато правят това, ние ще си поговорим, без да ги безпокоим.

Тези господа са в разцвета на младостта си. Те притежават цялата жизненост на тази интересна възраст — жизненост, за която стоящите над тях и обзети от меланхолия престарели викарии биха дали мило и драго, за да я видят впрегната в изпълнение на пасторските им задължения. Преподобните отци нееднократно са изразявали желание да видят тази жизненост реализирана в старателно надзираване на училищата и в чести визити при болни от поверените им енории. Но младите последователи на левитите са на мнение, че това са скучни дела — те предпочитат да изразходват енергията си за друг род деяния, които, макар и да изглеждат през погледа на други хора много по-досадни и монотонни, отколкото труда на един тъкач над стана, за тях явно представляват непрекъснат извор на наслада и занимавка.