Читаем Робинята полностью

Тя ми разказа за тях с ентусиазма, който бе проявила по-рано. Знаеше всичко за

осветлението, за потайните им герои и съмнителните им свърталища, за сексапилните

зловещи сюжети, за артистите и студиата. Това бе нейният алтернативен свят на

светлосенки, мрачни бандити и зашеметяващи фатални жени, обречени любовници и

отчаяни самотници. Странен, вълнуващ свят, в който бягаше от мизерното си съществуване в

Сиукс Сити.

Синджин задоволяваше желанието й за игра, както тя неговите воайорски мераци. А

сега аз се превърнах в третия смахнат в този откачен любовен триъгълник. Бях заклещен

между краката на лудата мадама и тя не възнамеряваше да ме пусне.

Видяхме се отново на следващата вечер в изоставен склад на брега на мрачната

Мисисипи. Бях издокаран в шлифер и смачкана шапка и играех ролята на Баниън, злото

ченге. Криси/Кора беше „Деби“, гаджето на гангстер, което отчаяно искаше да се освободи

от него. Синджин бе в обичайната си роля на воайор, пушещ цигарата си в сянката.

От ръждясали тръби капеха непознати течности, малки крачета тичаха наоколо, а кули

от щайги скърцаха предупредително, когато Деби разигра сцената с опасната любов, като се

измъкна от малката си черна рокля и се просна върху купчина навити въжета. Просна се на

колене и размърда загорелия си задник към мен. Застанах зад нея, стиснах кръглите кълбета

на дупето й и набутах члена си във влагалището й. Силните й викове и моите стонове

отекваха в мрачния, подобен на пещера, склад. Цигарите на Синджин димяха зад ръждясал

метален стълб.

На следващата вечер театърът се разигра в тъмна уличка зад долнопробен бар. Аз бях

частното ченге „Сам“, което залепи красивата, манипулираща мъжете „Бриджит“ към

мърлявата тухлена стена и се опита да й изтръгне истината. Синджин беше третата кофа за

боклук вдясно. Наблюдаваше ни, пушеше и онанираше в тъмнината.

Дъждовна нощ след дъждовна нощ театърът продължаваше. Минахме през целия

каталог от мошеници, загубеняци, уязвими добри момичета и мадами с железни топки.

Всичко това ми идваше прекалено много. Аз самият съм почитател на филми с кунгфу, а и

не обичам да позирам. Да не говорим и за факта, че шефът ми наистина започна да се чуди

защо толкова дълго поправях една кола в Сиукс Фолс.

— Беше много забавно…

— Филис.

— Филис — обърнах се към сексапилната блондинка, която шофираше към мизерен

хотел в центъра на града. — Но трябва да се върна на работа. Не мога да си позволя да

загубя…

— Никой не може да се измъкне! — презрително отвърна тя, като стисна волана здраво.

— Започнахме това заедно и ще го свършим заедно.

Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан администратор с усмивка с

размерите на Айова. Филис отключи вратата към мърлявата стая и извади бутилка уиски от

хартиена кесия. Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.

— Луда съм по теб, Уолтър — въздъхна тя, като се вдигна на пръсти и ме целуна

свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.

Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на коварната фатална жена.

Играех игра, чиито правила не знаех. Не познавах и играчите. Филис ме накара да коленича

на изтрития мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.

Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към черната пола, под която

нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.

Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих треперещите си пръсти около

него, вдигнах крака й и прокарах език по излъсканата кожа. После облизах и другото токче.

Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и стисна втвърдените

зърна. Поднесе острото си токче към лицето ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си

желание да й доставя удоволствие.

След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча полата си и я плъзна

надолу по голите си крака. Махна ми и аз изпълзях между дългите й крака, където без

колебание набутах език в русата й козина.

— Да! — изстена тя и зарови пръсти в косата ми. — Лижи ме, Уолтър!

Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази вечер тя бе още по-влажна.

Ароматните й сокове и уханието на мускус замаяха главата ми.

— Достатъчно! — спря ме тя и ми нареди да стана и да се съблека.

Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си, като огледах мизерната

стаичка за издайническия дим. Филис ми посочи напуканото огледало на стената и реших,

че е двупосочно, като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна върху

мен.

Хвана члена ми, насочи го към влажните си устни и седна върху него.

— Мммм, страхотно е, Уолтър — измърка и заби алените си нокти в космите по

гърдите ми.

Стиснах гърдите й и се опитах да отговоря на енергичните й движения с тласък нагоре.

Но нямах нито сила, нито енергия. Филис обаче яздеше диво пениса ми и ме чукаше

свирепо.

Вехтото легло скърцаше в агония. Блондинката забърза ритъма. Таблата се удряше в

олющените тапети. Лежах в локва от пот, тялото ми бе отпуснато, но членът ми тръпнеше от

сексуално електричество.

— Да, Уолтър! Да! — изпищя Филис.

Тя заби нокти в гърдите ми и ме заязди като луда. Накрая изпотеното й тяло се загърчи

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература