Читаем Робинята полностью

— Истина е.

— Обзалагам се, че това са думите на майка ти.

— Шшшшшт.

Тя се помъчи да сглоби ново изречение.

— Защо харесваше физиката?

— Заради драмата — отговори той, като постави чашата с вино на гърдите си и разпери

ръце. — Велики неща се случват в моментите на сблъсък. Една сила се сблъсква с друга и

бам!

Плясна с ръце и виното се разля. Кари се засмя. С развълнуван глас той й разказа

историята на „Хинденбург“ в базата за приземяване в Лейкхърст през 1937 година. Как

огромният дирижабъл се готвел да кацне, когато статично електричество протекло по

въжетата и го изгорило за трийсет секунди.

— И изтичащият водород просто експлодирал. Бум!

Кари разтърка чатала си.

— Не знам какво щях да правя, ако не те бях срещнала — призна тя.

Луис се завъртя към нея. На лунната светлина лицето й бе бяло като хартия. Никога

преди не бе заговаряла по въпроса. Той се зачуди как да отговори, без да предизвика взрив.

— Щеше да срещнеш някой друг.

Кари вдигна крака и облегна балетните си пантофки на перваза на прозореца.

— Харесвам тези обувки.

Той усети как членът му се втвърдява.

— Знам.

— Искам да спя с тях — каза тя и се протегна към члена му. — Този чорапогащник е

много мек. Приятно ли ти е да го носиш?

— Страшно.

— Трябва ли да направиш дупката с ръце?

Той се усмихна.

— Мога да използвам ножица.

— Бих се радвала да използваш ножицата.

Той прокара пръсти през косата й.

— Мога да използвам и машинката за подстригване.

— Да.

Той огледа веждите й.

— Мислиш ли, че е важно момичетата да имат коса?

— Да, за добрите момичета.

— Ами другите?

Дишането й бе затруднено.

— Кари?

— Не мисля, че трябва да имат — прошепна тя, като поднесе чашата към устата си. —

Мисля, че лошите не трябва да имат.

Той я изчака да го помоли.

— Ще донесеш ли машинката за подстригване? — каза тя накрая.

Луис се усмихна, целуна я и се надигна. Членът му бе надървен. Кари се търколи и го

целуна. Чашите паднаха на пода. Когато Луис се върна при нея, тя тъкмо закопчаваше

балетните пантофки. Спермата опръска дясната страна на лицето й. Кари прокара ръка по

нея и я облиза. Луис я целуна, проникна в нея и остана вътре достатъчно дълго.

Лек ветрец повя през прозореца и разлюля завесите. Кари проверяваше твърдостта на

члена му през няколко секунди. Той целуна зърната й и се зачуди дали да донесе машинката

за подстригване. Беше жаден.

— Остана ли вино? — попита Кари.

— Изпихме бутилката — отговори той. — Но можем да поръчаме още.

Зачуди се къде ли бяха захвърлили телефона.

— Бяло или червено?

— Не мога да реша.

— Добре, ще поръчам и двете.

— Не още — спря го тя. — Остани при мен. После ще поръчаш.

— След минута.

— Обичам звездите — повтори тя. — Всичко изглежда толкова далече.

Двамата безмълвно изброиха нещата, които желаеха.

— Твърд ли е членът ти?

— Протрит е.

— Какво е нужно, за да се втвърди отново?

Двамата лежаха един до друг, загледани в небето.

АЗ СЪМ ВИБРАТОРЪТ НА ДЖО

М. КРИСЧЪН

Аз съм вибратор „Перлен заек“, дълъг тринайсет сантиметра и широк — четири,

използван за засилване на сексуалното удоволствие. Произведен в Япония, бях купен за

деветдесет долара от „Приятни вибрации“ от двойката, дошла на почивка в Сан Франциско.

Бях избран между други подобни устройства заради „игривия“ ми (според Джо) и

незаплашителен (неизречено, но ясно, според Патрик) вид.

Приличам повече на детска играчка, отколкото на фалос. На половината на ствола ми

има кръг от половин дузина пластмасови перли, които вибрират енергично, когато съм

включен. Под тях се вижда комичен образ на заек, чиито дълги уши стимулират клитора. От

тях идва английският превод на японското ми име.

В добавка към заешките уши, вибрирам и трептя благодарение на специално устройство

в ствола ми. Всичко това се контролира от прост механизъм в края на тънък кабел.

Няколко дни след продажбата ми на Джо и Патрик имах чувството, че

предназначението ми ще си остане недооценено. Но по-късно, когато се прибраха у дома,

бях приятно изненадан. Внезапно бях изваден от тъмната кутия и видях искрящи зелени очи.

— Хайде да го опитаме — предложи Джо.

Сложиха ми батерии, Джо натисна бутона и се закикоти весело. Патрик се ухили, но

очевидно не ме хареса толкова, колкото приятелката си. В този момент, когато Джо се

смееше, а Патрик се усмихваше напрегнато, реших, че ще бъда вибраторът на Джо.

— Хайде — каза тя, като свали тениската си. — Докосни ме с него.

Тя хвана малката си, но красива гърда, и поднесе тъмнорозовото зърно към него.

Патрик предпазливо докосна втвърденото зърно с леко вибриращата ми глава. Джо

изписка доволно.

— О, съжалявам — каза Патрик и ме изключи.

— Не, не, просто бях шокирана. Опитай отново.

Гласът й прозвуча като нежно мъркане. Тя отметна глава назад и ентусиазирано изпъчи

гърди. Прехапал долната си устна съсредоточено, той ме включи и настрои вибрацията ми.

После започна да дразни гърдите й с трептящото ми връхче и да търси следи от неудобство

по лицето й.

Но тя определено не се чувстваше неудобно. Ръцете й потръпнаха, когато бях допрян до

по-чувствителните й места, дишането й се ускори и очите й се затвориха от удоволствие.

— Добре — каза тя. — Уха!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература