Читаем Робинята полностью

в див оргазъм заедно с моето. Щастливите й крясъци заглушиха задъханото ми скимтене,

когато се изпразних в дълъг оргазъм, но лишен от всякакви чувства.

Внезапно вратата се отвори и видях мъж. Огромен тип с размерите на мечка.

— Знаех си, че ми изневеряваш! — изкрещя той на Филис. — А ти ще умреш, задник! —

обърна се той към мен.

Филис отново заби нокти в плътта ми и ме прикова към леглото. Раздвижи се бавно

върху члена ми и погледна презрително здравеняка до вратата.

— Най-после се усети, а, Ник?

Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се свиха в юмруци.

— Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник — каза Филис/Бриджит/Деби/Кора/Криси.

После ме целуна смъртоносно.

Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечовешки усилия. Скочих на

крака. Не знаех какво точно ставаше, по дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за

реалната роля на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съсипан. Не се

съмнявах в това.

Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.

— Не забравяй сърцето си, скъпи — ухили се жена му зловещо. — Тръшни се от

инфаркт или пък пречукай любовника ми — няма значение. И в двата случая Синджин и аз

ще получим ресторанта и ще бъдем заедно.

Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно за сълзи. Хвърлих се към

здравеняка и го накарах да залитне към стената в коридора, стиснал гърдите си.

Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между полунощ и разсъмване. Нощен

беглец, профучаващ по кошмарна тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна

на минаващия покрай мен камион и изчезнах от града.

Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам. Тип, отбил се в крайпътна

кръчма, обречен в мига, когато отвори вратата. Можеше ли изобщо да предположа?

ИЗБУХЛИВОСТ

НИКИ МАДЖЕНИС

Франки се появи неочаквано.

В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я покани в сепарето си.

Имаше великолепна усмивка и издишаше дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на

кръчмата се изпълни със синя мъгла.

— Много си красива, знаеш ли?

Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката лед в уста, докато от нея

остана само малко студено парченце.

— Но ще съм още по-красива гола, нали?

— Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусната коса.

Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе изправила, намазала с гел и

вдигнала на кок. Няколко непокорни кичура се спускаха покрай лицето й.

— Защо не я пуснеш, сладурче?

Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча шнолата. Косата й се

спусна като дълга черна завеса до кръста.

— Много по-добре — кимна той. — А сега да поговорим за голотата.

Той се наведе напред и ръцете му почти докоснаха тези на Сал върху масата.

Когато най-после се протегна да я докосне, тя си знаеше какво ще стане. Но все пак й

харесваше очакването и възбудата на силното желание.

— Какво ще правиш в петък вечер? — попита той.

В петък Сал го очакваше търпеливо. Позвъни се точно в осем и половина и тя подскочи

като ударена от електрически ток. Насили се да не се втурне да му отвори и се опита да

говори спокойно.

— Ало? — каза в домофона.

— Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата — засмя се той.

След един час бяха в леглото.

Това се превърна в петъчната им игра. Както той искаше, всяка седмица Сал вдигаше

косата си на кок, парфюмирана и блестяща от балсама. Обличаше натруфени тоалети:

копринени чорапи, корсети, дантелени комбинезони, високи токчета и безукорен грим,

панделки и малки перлени копчета. Франки я харесваше издокарана и готова да бъде

разопакована.

Той пристигаше точно в осем и половина. Никога по-рано, никога по-късно.

Понякога Сал предлагаше да излязат на вечеря или на кино, но Франки винаги

отхвърляше идеите й.

— Нека да си останем тук — казваше той. — Предпочитам те гола.

След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като него бе луда по

петъчните игри. Гореше от напрежение, когато ги очакваше. Всеки път с приближаването на

петъка, чувстваше как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше й се, че

чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в края на седмицата. В петък, в осем

и половина вечерта, шумът им я оглушаваше.

Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гребена, Когато Франки й каза

какво иска, тя се обърна към позлатеното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я

наблюдава как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го гледаше в огледалото.

Очите му проследиха дългата грива, която се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята

се изпълни с ухание на кокос.

Застанала пред огледалото, тя зачака.

— Съблечи се — нареди й той.

Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха дрехите. Тя ги срита

настрани и застана гола пред него. Той не й позволяваше да се покрие с ръце.

— Отпусни ръце настрани.

Сал знаеше, че Франки харесва контраста — тъмна коса и бледа кожа. Любимите му

части бяха тези, които никога не виждаха дневна светлина. Задържаше се най-дълго по тях с