Читаем Робинята полностью

кола. Погълнах всичко и храната натежа в стомаха ми. Блондинката се приближи към мен,

изпъчи гърди и попита:

— Десерт?

— Нещо сладко и лепкаво? — попитах.

— Пай9? — ухили се тя, размахвайки загорелия си крак.

— Разбира се! Какъв вид пай предлагаш, Криси?

— Кора.

Вдигнах очи от крака към гърдите й.

— Кора?

— Точно така, Франк — изкикоти се тя сладко.

Не бях наясно с новата игра. Името ми не е Франк, а и нейното не бе Кора.

— Е, какъв вид пай? — напомних й.

Тя докосна с пръсти карминеночервената си долна устна, а сините й очи проблеснаха.

— Хммм… не мога да си спомня точно. Всичките са в кухнята. Ела да ги видиш.

Ресторантът вече бе празен. Синджин се бе изнесъл пет минути по-рано и единствените

звуци бяха от дъжда, който ромолеше по изпотените прозорци, и плющящия по мокрия

асфалт вятър. А да, и от биенето на сърцето ми.

Надигнах се от масата.

„Кора“ ме поведе напред. Закръгленият й задник се полюляваше, дългите й крака

прошепваха нежно. Минахме през летящата врата и влязохме в претъпкана, разхвърляна

кухня. Тя спря пред обсипан с брашно плот и се завъртя към мен. Тънките й пръсти погалиха

изящния й врат и се заиграха с горното копче на блузата й.

— Къде са пайовете? — попитах, като се огледах наоколо.

Наистина обичам пай.

— Ти си скитник, нали? — попита Кора и започна да разкопчава копчетата на блузата

си. — Непознат в града.

— Всъщност, аз съм на път към…

— Не говори, Франк — прекъсна ме тя, като залепи пръст на устните ми. — Звънна два

пъти и аз дойдох. Това е единственото, което има значение.

Приковах очи в нея, защото вече бе разтворила блузата си, разкривайки бял сатенен

сутиен, който подчертаваше гърдите й прекрасно. Облизах устни, а сладникавият парфюм на

мацето замъгли разума ми. Не разбирах играта й, но не ми пукаше.

Тя ме прегърна и целуна, а гърдите й се притиснаха към моите. Сграбчих я и жадно

отвърнах на целувката, разтърквайки надървения си член в топлото й тяло. Тя изстена и

зарови пръсти в тъмната ми коса.

— Пожелах те още в мига, когато те видях, Франк — промърмори тя.

Беше потънала в някакъв свой си свят, но реалността на пищните й гърди бе близка и

скъпа за мен. Погалих ги и стиснах нежните зърна, предизвиквайки стон на удоволствие. Тя

разкопча сутиена си и аз се притиснах към голата й кожа, масажирайки гладката сгорещена

плът и стискайки розовите зърна.

— Смучи зърната ми, Франк! — помоли ме тя.

Наведох се, облизах зърното й и го загледах как веднага се втвърди. Тялото на Кора

потръпна в ръцете ми. После тя се измъкна от прегръдката ми и коленичи на пода. Разкопча

панталона ми и извади подутия ми член от боксерките. И двамата го загледахме как се

надървяше все повече в ръцете й.

Затреперих от възбуда. Тя ми се усмихна, а копринената й ръка загали пулсиращия

пенис. Заля ме вълна от удоволствие. Кора го стисна за последен път и облиза главата му с

връхчето на езика си.

Внезапно усетих мирис на дим. Завъртях глава. Облаци бял отровен дим проникваха

през цепнатината в черната завеса, която водеше към нещо като склад. Уплаших се, че става

пожар.

— Какво, по…

— Това е само мъжът ми — успокои ме Кора, прокарвайки език по члена ми. —

Синджин обича да наблюдава.

Тъкмо се приготвих да отговоря и да прибера надървения си пенис обратно в панталона,

за да напусна тая мазна лудница, но Кора налапа члена ми почти до края и забравих за

всичко.

— Господи! — изстенах, потънал в нажежения кратер на устата й.

Зарових пръсти в русата й коса и затреперих.

Тя енергично задвижи глава нагоре-надолу, засмуквайки члена ми с кадифените си

червени устни. Загали топките ми и ме накара да се залюлея от възбуда.

Тъкмо когато щях да експлодирам, тя внезапно се отдръпна от мен. Скочи и се метна на

плота. Бутнах я назад, без да мисля, съдрах полата и бикините й и се вторачих в овлажнения

рус храст.

— Чукай ме, Франк! — извика тя и стисна гърдите си с ръце.

Вдигнах краката й на рамената си и набутах надървения си член във влажното горещо

влагалище. Тя се загърчи из брашното, стенейки, а аз започнах да я чукам.

Плотът скърцаше и из въздуха се носеше брашно, докато аз чуках възбудената жена.

Димът от воайора ни замъгляваше кухнята, но не успяваше да маскира силната отчаяна

миризма на пот и секс. Стиснах зъби и тласнах гранитния си член в нея. Бях като подпален,

вън от контрол, а тялото и топките ми тръпнеха от удоволствие.

— Да, Кора, да! — извиках и зачуках още по-свирепо.

Внезапно ме разлюля див оргазъм и експлодирах, изпълвайки влагалището й с бял

екстаз. Тя изпищя, краката и тялото й затрепериха и също свърши.

Останах по-дълго от определения един час в ресторанта в Сиукс Сити.


Скоро осъзнах защо никога преди не бях срещал жена като Кора. Повечето хора, които

разсъждават и действат като нея, са заключени някъде далеч от обикновените типове като

мен. Жената живееше в сериозна самозаблуда, предизвикана от филмите. Но не момичешки

увлечения по идоли като Брад Пит или Том Круз, нито мечти да се превърне в Катрин Зита

Джоунс или Скарлет Йохансън. Не, това откачено маце имаше неудържим фетиш по черно-

белите криминалета от миналия век.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература