Читаем Робинята полностью

ръце, език и зъби. Галеше дългия й врат и деликатната кожа от вътрешната страна на ръцете

й. Извивките на гърдите й. Интимните й части.

Тя се бръснеше грижливо и бе гладка като коприна. Само миниатюрно снопче

покриваше клитора й, достатъчно съблазнително за Франки, за да го подръпва с дългите си

като на пианист пръсти. След няколко дни Сал се обриваше и малки косъмчета поникваха от

червени петна, но си струваше заради петъчните нощи, в които виждаше как очите на

Франки потъмняват, усещаше как меките му устни изучават слабините й.

Когато се чукаха, той я притискаше надолу, плъзваше се в нея като нож и се движеше

толкова бавно, че тя се чувстваше пропаднала в дълбоко безкрайно пространство. Беше секс

като нощното небе — безмълвен и величествен. А кожата му с цвета на мед бе стегната и

идеална. Франки се сливаше с нея и двамата се превръщаха в две влажни листа, залепени

заедно.

В даден момент оргазмът ги разделяше. Взрив, разцепващ вселената: нажежен до бяло,

студен и ослепителен. Сал политаше в космоса сама в блаженството си. Струваше й се, че

преставаше да съществува за няколко секунди. Съзнанието й бе напълно лишено от мисъл,

но изпълнено с екстаз.

После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в косата й и й шепнеше

думи, които тя не чуваше.

Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира се, но кой може наистина

да различи опасността от удоволствието? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни

изскачаха от гардероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, телефонни

обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше задъхана и стресната.

Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се промени. Върху уикендите

й бе спусната завеса. Петъците бяха свят ритуал. Получаваше седмичната си доза от

обожанието на Франки в една-единствена прекрасна нощ.

След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха завързани заедно или

плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оставяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и

той се чувстваше хванат в капан като нея.

Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в сравнение с петъците. Сал

излизаше все по-рядко, като убеждаваше самата себе си, че има нужда да си почине от

напрегнатите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската причина: чакаше

неочаквано обаждане от него. Трябваше да е наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък,

точно в седем. Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, ритуалът никога не

се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от напразна надежда.

В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди, беше повлякла малко

куфарче зад себе си, бе издокарана с прозрачна черна блуза, тесен панталон и копринено

бельо. Беше избрала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви с

миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.

Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Срещата не бе по график.

Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в ръката си държеше

телефон.

— Какво се е случило? — попита той, като погледна стълбището зад нея.

— Нищо — усмихна се тя. — Просто исках да те видя.

Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмивка бе залепена на лицето й.

Стоеше, държеше каишките на куфарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник,

който се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад Франки беше жълта и

топла.

— Не се ли сети да ми звъннеш? — попита той, като задържа вратата с ръка.

Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и свали шнолата от кока си.

Въздъхна и разлюля коса.

— Имах лош ден — обясни Сал. — Ще ме поканиш ли да вляза?

Мина цяла секунда. Във въздуха се носеше аромат на кокос.

— Разбира се — отвърна накрая той и отстъпи назад.

Апартаментът на Франки бе непозната територия. Токчетата й затракаха по излъскания

под. Той я вкара в кухнята, наля й чаша вода от чешмата и я остави.

— Трябва да си взема душ — каза той.

Сал седна и се вторачи в зелените стени. Чу затварянето на вратата на банята, после

шума от душа. Кухнята беше гола. Подът бе застлан с линолеум на черно-бели квадрати, а

осветлението бе осигурено от редица халогенови лампи. В буркан на плота бяха прибрани

лъжици за готвене, бъркалки и ножици. На стената бе закачен календар с излизащата от

морето Венера. Под нея бяха обозначени дати с различни цветове фулмастер — червени и

черни кръстове. Сал се вторачи в шифрираните дати и се размърда на стола. Обувките й

стискаха.

Обзета от внезапно вдъхновение, тя събу високите обувки, излезе боса в коридора и

провери затворените врати. Като крадец обмисли възможностите си и накрая отвори вратата

в дъното на коридора.

Леглото на Франки бе огромно и разположено в средата на стаята. Завивките бяха

усукани. Сал винаги бе смятала, че той е маниакално спретнат и видът на неоправеното му

легло предизвика нежни чувства у нея. Стори й се, че бе видяла тайна, скрита в смачкания

бял лен.

С бързи движения тя съблече дрехите си и ги остави на купчина върху стола. В

курвенското си бельо се просна върху завивките в леглото на Франки. Дързостта й я възбуди