Читаем Робинята полностью

— Харесва ли ти? — попита Патрик.

— Странно е, но приятно — отговори тя, като смъкна бикините си и седнала на

леглото, разтвори крака. — Опитай тук.

— Само секунда — прокашля се той, остави ме на леглото, срита обувките си, свали

панталона и боксерките си и ги метна в ъгъла.

Възбуден, той се наведе и я целуна, както само влюбените могат, и прокара ръка по

втвърденото й зърно.

Прекъсвайки целувката, Джо го подтикна:

— Хайде, изпробвай го върху мен.

Тя се отпусна назад в очакване.

— Ето тук — каза, като отдръпна лилавата качулка на клитора си и разкри червеното

мънисто.

Патрик свенливо докосна съблазнителното място с вибриращата ми глава.

Джо изстена мелодично и продължително и стегна мускулите на задника си. Срамните

й устни се разтвориха и овлажниха. След миг очите й се отвориха и тя прошепна:

— 0, това е страхотно. Вкарай го.

— Добре, щом така искаш.

Бях плъзнат надолу по клитора й, между влажните устни, и поставен пред входа.

— Готова ли си?

— Аха — отвърна тя възбудено.

Главата ми влезе първа. Ръководен внимателно с достатъчно сила, за да проникна, се

плъзнах в горещия влажен тунел. Вече не бях девствен и удоволствието ми бе огромно също

като на Джо. Целта ми бе постигната.

Навътре, навън, обратно вътре и навън, солиден вибриращ ритъм. Патрик усмихнато

активира една от функциите ми и лентата с перли завибрира. Откритие и за мен, и за Джо.

Тя реагира с гърлен стон.

Оргазмът й бе мощен и шумен. Краката й се изпънаха, ръцете й стиснаха чаршафите и

тя застена високо. След като свърши, се отпусна назад. Тялото й бе изпотено, а дишането —

учестено.

— Уха — изкикоти се тя. — Страхотно.

— Радвам се — каза Патрик, като ме изключи и остави настрани. — Отначало бях

малко нервен. Страхувах се, че ще ти хареса прекалено много… Но да те гледам беше адски

възбуждащо. И на мен ми хареса. Много.

Тя обви ръце около него и го покри с целувки.

— Чудесно. Надявах се, че и на теб ще ти хареса. Беше адски забавно, по само защото ти

го правеше.

Усмихната дяволито, тя добави:

— Знаеш ли, има и много други места, където да го изпробваме. Не само върху мен, но и

върху теб.

— Готов съм — усмихна се Патрик. — Хайде да си поиграем.

Аз съм вибратор „Перлен заек“, който си почива в чекмеджето на нощното шкафче,

когато не е използван. Дълъг съм тринайсет сантиметра и широк — четири, използван за

засилване на сексуалното удоволствие и бях произведен в Япония.

Но не съм само вибраторът на Джо. Аз съм устройство, използвано за засилване на

сексуалното удоволствие и от Джо, и от Патрик. И те, и аз сме много щастливи.

ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ

ЛАНДЪН ДИКСЪН

Стоях под дъжда и разглеждах надписа на витрината: „Търсим работник“.

Бутнах вратата на ресторанта и нахлух вътре заедно с влажния вятър. Вратата се затвори

плътно зад мен, а аз огледах мястото: пред белия плот имаше високи столчета, облицовани с

напукана червена мушама, сепарета, също тапицирани с такава, бели пластмасови маси,

черни и бели плочки на пода. Беше прекалено осветено и вонеше на мазнина и препарат за

чистене на кенефи. И бе абсолютно безлюдно, с изключение на дребен мазен тип в бяло,

кацнал на столчето пред касата, който четеше книга с мека подвързия.

Страхотно местенце.

Но минаваше полунощ, а аз умирах от глад. Оставаха ми около сто и трийсет километра,

преди да стигна до Сиукс Фолс и конгреса на областните управители от трите съседни щата.

— Ужасен дъжд — казах дружелюбно, като свалих шлифера си, метнах го на

облегалката на канапенцето в сепарето и се настаних срещу него.

Дребосъкът пред касата вдигна кафявите си очи и ме погледна. Тъмната му, лъскава

коса бе сресана на път. Кафява незапалена цигара висеше в ъгъла на устата му. Името на

табелката му гласеше: „Синджин“. Той примигна няколко пъти с дългите си мигли, после

отново сведе глава към книгата си „Залагаш на черно и се появява червено“.

Извадих вехто меню от поставката на масата и го отворих с надеждата, че храната бе по-

добра от обслужването. После обаче обслужването се подобри. Всъщност стана чудесно.

Червено шише кетчуп се търколи по пода и се удари в крака ми. Вдигнах очи и я видях

пред летящата врата към кухнята. Загоряла блондинка в блестящо бели пола и блуза. Краката

и ръцете и бяха дълги и голи, меденорусата коса бе подстригана до раменете, вълниста и

лъскава. Очите й бяха сини и искряха, високите й гърди се поклащаха, докато вървеше към

мен. Гледката се отрази чудесно на измъчените ми очи.

— Виждаш ли нещо, което да ти хареса? — многозначително попита тя, като застана до

масата.

На табелката й пишеше: „Криси“.

— Ами… — включих се в играта, — апетитът ми наистина се усили.

Влажните й устни се изкривиха в усмивка.

— Хубаво е да видиш гладен мъж — изгука тя, хвърляйки презрителен поглед над

рамото си към Синджин.

Той вече бе запалил чуждестранния си пирон в ковчега и димеше с пълна сила.

— Храната също е евтина тук, нали? — попитах, като погледнах менюто. — Надявам се,

че на вкус…

— Тук няма да намериш нищо евтино! — прекъсна ме Криси с искрящи очи.

Не можах да измъдря духовит отговор, затова си поръчах сандвич с пържола и черешова

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ты - наша
Ты - наша

— Я… Пойду…Голос не слушается, колени подкашиваются. Они слишком близко, дышать сложно. И взгляды, жесткие, тяжелые, давят к полу, не пускают.— Куда? — ласково спрашивает Лис, и его хищная усмешка — жуткий контраст с этой лаской в голосе.— Мне нужно… — я не могу придумать, что именно, замолкаю, делаю еще шаг. К двери. Сбежать, пока не поздно.И тут же натыкаюсь спиной на твердую грудь Каменева. Поздно! Он кладет горячую ладонь мне на плечо, наклоняется к шее и говорит, тихо, страшно:— Ты пришла уже, Вася.Я хочу возразить, но не успеваю.Обжигающие губы легко скользят по шее, бросает в дрожь, упираюсь ладонями в грудь Лиса, поднимаю на него умоляющий взгляд.И падаю в пропасть, когда он, жадно отслеживая, как Каменев гладит меня губами, шепчет:— Тебе уже никуда не нужно. Ты — наша…ОСТОРОЖНО!ПРИНУЖДЕНИЕ!МЖМ!18+

Мария Зайцева

Эротическая литература
Залог на любовь
Залог на любовь

— Отпусти меня!— Нет, девочка! — с мягкой усмешкой возразил Илья. — В прошлый раз я так и поступил. А сейчас этот вариант не для нас.— А какой — для нас? — Марта так и не повернулась к мужчине лицом. Боялась. Его. Себя. Своего влечения к нему. Он ведь женат. А она… Она не хочет быть разлучницей.— Наш тот, где мы вместе, — хрипло проговорил Горняков. Молодой мужчина уже оказался за спиной девушки.— Никакого «вместе» не существует, Илья, — горько усмехнулась Марта, опустив голову.Она собиралась уйти. Видит Бог, хотела сбежать от этого человека! Но разве можно сделать шаг сейчас, когда рядом любимый мужчина? Когда уйти — все равно что умереть….— Ошибаешься, — возразил Илья и опустил широкие ладони на дрожащие плечи. — Мы всегда были вместе, даже когда шли разными дорогами, Марта.

Натализа Кофф

Современные любовные романы / Эротическая литература / Романы / Эро литература