Читаем Проста истина полностью

Тремейн натисна газта. Рейфийлд поклати глава и се облегна назад. Погледна часовника си и пак отправи очи към пътя. Вече наближаваха кантората на Райдър.

Сара и Фиск седяха на кожения диван, а братята стояха прави пред тях.

— Защо просто не вземем да ги вържем и да се пръждосаме? — подхвърли Джош.

— Според мен след малко ще разберете, че сме на ваша страна — бързо каза Фиск.

Джош се навъси.

— Виж какво, не ме разбирай погрешно, ама си голям скапаняк.

— Той казва истината — обади се Сара. — Дойдохме да ви помогнем.

Джош изсумтя, но не си направи труда да отговори.

— Джон Фиск? — промърмори Руфъс. Огледа лицето на Фиск и си припомни кога е виждал подобни черти. — Онзи, дето го убиха, е твой роднина, нали? Брат?

Фиск кимна.

— Да. Кой го уби?

— Не им казвай нищо, Руфъс — намеси се Джош. — Не знаем кои са и какво искат.

— Дойдохме да поговорим със Сам Райдър — каза Сара.

Джош се завъртя към нея.

— Доста ще ви е трудно без спиритически сеанс или нещо от сорта.

Фиск и Сара се спогледаха, после пак вдигнаха глави към братята.

— Мъртъв ли е? — попита Сара.

Руфъс кимна.

— Той и жена му. Уж било самоубийство.

Фиск забеляза папката в ръката му.

— Това ли изпрати до Върховния съд?

— Може ли аз да задавам въпросите? — отвърна Руфъс.

— Казвам ти, Руфъс, ние сме твои приятели.

— Съжалявам, но не се сприятелявам толкова лесно. За какво искахте да разговаряте със Сам?

— Той е пратил документите до съда, нали?

— Не отговарям на въпроси.

— Добре, тогава ще кажа какво знаем, а после може да продължиш. Как ти се струва?

— Слушам.

— Райдър подава документите до Върховния съд. Брат ми попада на тях и ги изнася. Идва да те види в затвора. Сетне намират трупа му на една затънтена уличка във Вашингтон. Прилича на обир. Сега ти ни казваш, че Райдър е мъртъв. А убиха и още един съдебен служител. Мисля, че е свързано със смъртта на брат ми, но не знам как. — Фиск помълча и огледа двамата срещу себе си. — Това знаем. Мисля обаче, че ти знаеш много повече. Например защо са всички тези убийства.

— Много знаеш. От ченгетата ли си? — попита Джош.

— Помагам на детектива по случая.

— Видя ли, Руфъс, казах ти аз. Трябва да се измъкваме. Ченгетата сигурно вече пристигат.

— Не, не пристигат — намеси се Сара. — Видях името ви в документите, които взе Майкъл, мистър Хармс, но това беше всичко. Не знам защо сте подали молбата и какво пише в нея.

— За какво се обръща към съда един затворник? — попита Руфъс.

— Защото искаш да излезеш — каза Фиск. Руфъс кимна. — Но трябва да имаш основания за това.

— Имам си най-доброто основание на света: простата истина — натърти Руфъс.

— Кажи ми каква е.

Джош взе да отстъпва към вратата.

— Руфъс, имам лошо предчувствие. Стоим тук и бъбрим с тия двамата, а ченгетата наближават. Вече каза прекалено много.

— Те убиха брат му, Джош.

— Не знаеш дали наистина му е брат.

Фиск извади от портфейла шофьорската си книжка.

— Това поне ще докаже, че имаме еднаква фамилия.

Руфъс махна с ръка.

— Не ми трябва. Приличате си.

— Дори и да не са ченгета, с какво ще ни помогнат, дявол да го вземе? — попита Джош.

Руфъс погледна Фиск и Сара.

— Много ви бива по приказките. А сега как ще отговорите?

— Аз работя във Върховния съд, мистър Хармс — каза Сара. — Познавам всички съдии. Ако имате доказателство за невинността си, гарантирам ви, че ще бъде изслушано. Ако не от Върховния, то от някой друг съд, повярвайте ми.

— Детективът по случая усеща, че има нещо мътно — добави Фиск. — Ако ни кажете какво става, ще отидем при него и ще го насочим по новата следа.

— Аз знам истината — повтори Руфъс.

— Чудесно, Руфъс, но в съда истина е единствено онова, което може да се докаже.

— Какво имаше в молбата ви? — запита Сара.

— За бога, Руфъс, не отговаряй! — изкрещя Джош.

Руфъс не му обърна внимание.

— Нещо, което получих от армията.

— Ти ли уби детето, Руфъс? — попита Фиск.

— Да, аз — каза Руфъс и наведе глава. — Или по-точно ръцете ми. Останалото изобщо не осъзнаваше какво върши. Нямаше как да разбирам след онова, което ми сториха.

— Какво говориш? Кой ти го е сторил и какво точно?

— Руфъс, той иска да те преметне — обади се Джош.

— Объркаха ми главата, това сториха — каза Руфъс.

Фиск го изгледа недоверчиво.

— Да не би да претендираш за невменяемост? Ако е така, нямаш ни най-малък шанс. — Той присви очи. — Но има и още нещо, нали?

— Защо мислиш така? — попита Руфъс.

— Защото брат ми е приел молбата ти много сериозно. Толкова сериозно, че да наруши закона, като я изнесе, и да загине, опитвайки се да ти помогне. Не би го сторил само заради някаква си претенция за невменяемост отпреди двайсет и пет години. Кажи за какво е загубил живота си.

Джош положи едрата си десница върху гърдите на Фиск и го блъсна назад към облегалката.

— Слушай, умнико, Руфъс не го е молил за каквото и да било. Точно обратното, брат ти раздуха цялата работа до небесата. Непременно трябваше да провери Руфъс, щото си има работа с някакъв дърт негър, прибран на топло заради някакво старо престъпление. Тъй че стига си ми опявал колко праведно било братчето ти.

Фиск блъсна ръката му настрани.

— Защо не вървиш по дяволите, копеле гадно!