— Детектив Чандлър, може би си струва да видите какво намерихме.

Чандлър пое листовете и се наведе над тях. Маккена застана до него.

— Прилича ми на застрахователна полица — каза агентът.

— Намерихме я върху една от лавиците в килера. Там изобщо няма храна. Използвал го е за склад. Вехтории, данъчни декларации, сметки и тъй нататък.

— Застраховка за половин милион долара — промърмори Чандлър.

Набързо прелисти договора, като прескачаше правните подробности, докато стигна до по-конкретната информация в края. Изведнъж Маккена забоде пръст най-отдолу.

— Застрахованият е Майкъл Фиск.

Чандлър прочете посочения ред и пребледня.

— А при смъртта му сумата е предназначена за Джон Фиск.

Двамата се спогледаха.

— Искате ли да се разходим и да ви изложа една моя теория? — попита Маккена.

Чандлър се колебаеше дали да приеме.

— Няма да ви отнема много време — добави Маккена. — Всъщност предполагам, че до голяма степен вече и вие мислите като мен.

Най-сетне Чандлър сви рамене.

— Давам ви пет минути.

Излязоха на тротоара пред сградата. Маккена спря да запали цигара, после предложи и на Чандлър. Детективът показа пакетчето дъвка.

— Мога да пуша или да дебелея. Обичам да ям, тъй че избрах второто.

Тръгнаха по мрачната улица и Маккена започна:

— Открих, че Фиск няма алиби за времето, когато е убит брат му.

— Това може и да е в негова полза. Ако беше убил брат си, непременно щеше да се погрижи и за алиби.

— Не съм съгласен по две причини. Първо, вероятно изобщо не е очаквал да го заподозрат.

— Със застраховка за половин милион долара?

— Може би си е мислил, че няма да разберем. Тръгваме в погрешна посока, и край. Междувременно той изчаква малко и после прибира парите.

— Не съм сигурен. А втората точка?

— Ако имаше идеално алиби — каквото не съществува, когато човек е виновен, — все някъде щеше да има слабо място. Тъй че защо да си прави труда? Бил е ченге, а сега адвокат. Много добре знае що е алиби. Казва, че няма, и край — отпадат всички тревоги, че нещо може да се обърка. Освен това разчита всички да стигнат до вашия извод отпреди малко: ако е виновен, непременно ще си скалъпи алиби. — Маккена смукна дълбоко от цигарата и погледна към редките звезди в небето. — Значи има мотив, а сам признава, че е имал и възможност. Проверих го. Има някаква скапана кантора в Ричмънд и защитава най-гнусни отрепки. Не е завършил университет. Меко казано, адвокат трето качество. Неженен, без деца, живее в ергенска бърлога. Типичен самотник. А, и още нещо. Напуснал е ричмъндската полиция при доста съмнителни обстоятелства.

— Какво намеквате? — рязко запита Чандлър.

— Нека кажем, че е имало инцидент със стрелба, който така и остава неизяснен, но в резултат са загинали един цивилен и един полицейски служител.

Новината явно потресе Чандлър, но той се опомни бързо.

— Тогава защо дойде да предложи помощта си в разследването?

— За прикритие. Позицията на Фиск е ясна: „Как може да съм натиснал спусъка? Не виждате ли, че си скъсвам задника от работа, за да хвана убиеца на брат си?“

— А как е свързано всичко това със смъртта на Райт?

— Кой казва, че трябва да има връзка? Сам споменахте, че между двете убийства може да няма нищо общо. И ако е така, на мястото на Фиск непременно бих отстоявал противното. Нали разбирате, той има алиби за убийството на Райт.

Пак Сара Еванс, помисли Чандлър.

— И тъй, ако повярваме, че убийствата са свързани, Фиск излиза сух от водата — продължи Маккена.

— А Сара Еванс? Забравихте ли за нея? Тя твърди, че е видяла някого да изскача от жилището на Майкъл Фиск. И нея ли ще обвините в лъжа?

Маккена спря. Чандлър също. Агентът смукна за последен път от цигарата и я смачка с подметка върху тротоара.

— И нея — повтори Маккена думите на Чандлър, като го гледаше втренчено.

Детективът поклати глава.

— Я стига, Маккена.

— Не казвам, че е замесена в цялата работа. Според мен може би си пада по Фиск и върши каквото й нареди той.

— Та те се познават съвсем отскоро.

— Нима? Сигурен ли сте?

— Не съвсем.

— Добре, ето какво е положението: той я убеждава, че не върши нищо лошо, но някои хора може да го накиснат.

— Защо се заяждате с Фиск?

Този път Маккена избухна.

— Много му знае устата. На светец ми се прави, уж пазел паметта на брат си, само че май напоследък не са се виждали много-много. Вечерта, след като откриха трупа на брат му, двамата с Еванс бяха в нейната къща и кой знае какво са вършили. По неизвестни причини носи в колата си пушка. Напъха си носа в следствието и сега знае почти колкото нас. Няма алиби за нощта на убийството, а преди пет минути открихме, че от смъртта на брат си печели половин милион. Какво друго да мисля, по дяволите? Ченге сте, не ви ли засърбя носът досега?

— Добре, разбрах ви. Може и да съм се поотпуснал. Правило номер едно: не се доверявай никому.

— Полезно правило. Струва си да се водиш от него в живота. — Маккена помълча, после добави: — Или в смъртта.

И той се отдалечи, оставяйки потресения Чандлър да гледа след него.

45.

Фиск почука на вратата на кантората. Присви очи и надникна навътре.

— Тъмно е.

— Сигурно си е у дома. Трябва да разберем къде живее.