Читаем Проста истина полностью

Джош заплашително приближи пистолета към лицето му.

— А защо по-напред да не пратя теб при тях? После може и аз да дойда. Как ти се струва, бяло момче?

— Моля ви, недейте — умолително възкликна Сара. — Моля ви, той само се опитва да помогне.

— Не ми трябва проклетата ви помощ.

— Просто искаме брат ви да докаже правдата пред съда.

Джош поклати глава.

— И сам мога да ти кажа каква е правдата пред съда. Много станахме за вас, белите задници. Тъпчете ни по затворите и ви излиза по-евтино да строите нови. Със съда е най-лесно. Лошото е, че извън него няма правда, а да пукна, ако са я чували там, дето бях почти целия си живот.

— Така няма да промениш нищо — възрази Руфъс.

— А, значи изведнъж се научи как да промениш всичко, така ли?

Фиск ставаше все по-нервен. Джош Хармс наближаваше точката, отвъд която може би дори брат му нямаше да го овладее. Дали да не се хвърли към пистолета? Джош навярно бе с петнайсетина години по-стар от него, но изглеждаше як като дъб. Ако се опиташе да предприеме нещо и не успееше, цялата работа щеше да свърши с няколко деветмилиметрови куршума.

Скърцането на гуми по асфалта ги накара да се озърнат към прозореца. Руфъс лекичко пристъпи натам и предпазливо надникна. Когато се обърна, и тримата видяха страха в очите му.

— Вик Тремейн и Рейфийлд.

— Мамка му! — възкликна Джош. — Какво носят?

Руфъс въздъхна дълбоко.

— Вик има автомат.

— Мамка му! — повтори Джош.

Всички чуха как към входа затрополиха тежки стъпки. След минута, най-много две щяха да бъдат тук. Изведнъж Джош се озърна злобно към Фиск и Сара.

— Казах ти, Руфъс. Те ни преметнаха. Седяхме тук да си дрънкаме глупости, докато военните обкръжат сградата.

— Ако случайно не си забелязал, не сме с униформи — каза Фиск. — Може пък да са проследили вас.

— Не идваме откъм затвора. Видят ли ни, ще стрелят на месо и край.

— Не, няма да стрелят, ако се предадете.

— И дума да не става — повиши глас Джош.

— И дума да не става — повтори след него Руфъс. — Няма да ме оставят жив, знам прекалено много.

Фиск го погледна. Руфъс трескаво въртеше очи насам-натам. Сам бе признал, че е убил детето. Дали да не приключат дотук? Дали да не оставят военните да го върнат в клетката? Но Майк бе поискал да помогне на този човек.

Фиск скочи на крака. Джош веднага насочи пистолета към него.

— Не си търси белята, и без това е напечено.

Фиск дори не го забеляза; гледаше само брат му.

— Руфъс! Руфъс!

Най-сетне Руфъс като че се изтръгна от вцепенението и обърна очи към него.

— Може би ще успея да ви измъкна, но трябва да вършите точно каквото ви наредя.

— И сами можем да се измъкнем, по дяволите — отсече Джош.

— След около трийсет секунди ония двамата ще нахълтат, и край. Няма как да се мерите с тяхната огнева мощ.

— Що ли не взема да те гръмна още сега? — подхвърли Джош.

— Руфъс, ще ми повярваш ли? Моят брат дойде да ти помогне. Позволи ми да довърша започнатото. Хайде, Руфъс. Дай ми тая възможност.

По челото на Фиск се стичаше капка пот. Сара нямаше сили да проговори. Можеше само да слуша тропота на тежки обувки, а пред очите й бе автоматът — все по-близо и по-близо.

Най-сетне Руфъс кимна едва забележимо. Фиск реагира светкавично.

— Бързо влизайте в тоалетната. И двамата.

Джош понечи да възрази, но Руфъс го сграбчи и тръгна към вратата на тоалетната в дъното.

— Сара, ти върви с тях.

Тя го изгледа смаяно.

— Какво?

— Прави каквото ти казвам. Ако чуеш да те викам, пусни водата и идвай. — Той кимна на братята. — Вие двамата стойте зад вратата. Ти също, Сара, ако не те повикам.

— А не мислиш ли, че на ония момчета ще им хрумне да надникнат в тоалетната? — попита подигравателно Джош. — Особено ако вратата е затворена.

— Остави тая грижа на мен.

— Добре — бавно изрече Джош. — Но нека ти кажа още нещо, умнико. Предадеш ли ни, първият ми куршум ще те улучи точно тук. — Той притисна цевта към тила на Фиск. — Няма дори да чуеш гърмежа. Ще умреш, преди звукът да е стигнал от ушите до скапания ти мозък.

Фиск кимна, сякаш приемаше предизвикателството и в известен смисъл бе точно така. Погледна Сара; беше пребледняла. Разтреперана, тя се подпря на него, опитвайки се безуспешно да си поеме дъх. Тропотът наближаваше.

— Джон, не мога да го направя.

Той впи пръсти в рамото й.

— Сара, можеш да го направиш. И ще го направиш. А сега върви. Бягай.

Той стисна ръката й, после тримата изчезнаха в тоалетната и Сара затвори вратата. Фиск с отчаяно усилие се овладя и хвърли поглед из кабинета. Зърна до стената някакво куфарче, грабна го и щракна закопчалката. Беше празно. Той сграбчи от бюрото на Райдър няколко папки и ги натъпка вътре. Стъпките вече кънтяха по коридора. Фиск се хвърли към малката заседателна маса в ъгъла. Докато сядаше, чу вратата на приемната да се отваря. Измъкна една папка от куфарчето, разтвори я и в този момент се завъртя бравата на вътрешната врата. Той се облегна назад и съсредоточено сведе очи към документите. Вратата се отвори. Насреща му изникнаха лицата на двама мъже.

— Какво, по дяволите… — започна той, сетне видя насочения автомат и млъкна.

— Кой си ти? — попита Рейфийлд.