Едва бяха прекрачили в приемната, когато от коридора долетяха стъпки. Идваха двама души. Спогледаха се. Джош извади пистолета и свали предпазителя.

— Ченгетата. Знаят, че сме тук.

Руфъс го погледна и поклати глава.

— Не са ченгетата. Нито пък военните. Сградата е пуста. Ако бяха те, щяха да надуят сирените, а след това щяхме да чуем как се трошат стъклата, като вземат да ни замерват със сълзотворни гранати. Идвай.

Руфъс дръпна Джош в кабинета и тихо затвори вратата. Сега можеха само да чакат.

44.

Чандлър обикаляше из апартамента на Майкъл Фиск. Коленичи и огледа мястото, нащърбено от удара на Джон Фиск. Ако щангата бе улучила целта, следствието отдавна щеше да е приключило. Чандлър стана и поклати глава. Нямаше да е толкова лесно. Хората му вече приключваха с огледа. Всичко беше посипано с черен прашец, сякаш след сборище на магьосници, и в известен смисъл наистина бе така. Вече разполагаха с отпечатъците на Майкъл Фиск, за да ги изключат от сметката. Трябваше да вземат отпечатъци и от брат му. Тъй като адвокатското разрешително на Джон беше издадено от Вирджиния, сигурно щяха да ги намерят в щатското полицейско управление. А и отпечатъците на Сара Еванс, помисли си Чандлър. Тя навярно също бе идвала тук. Той погледна към края на коридора. Може би в спалнята? Но от всички разговори досега излизаше, че двамата са били само приятели.

Беше разговарял с Мърфи и неговите сътрудници. Прегледаха всички дела, по които бе работил Майкъл. Не откриха нещо особено. Тази линия на разследване просто щеше да глътне твърде много време. А междувременно загиваха хора.

Мълчанието на Джон Фиск си оставаше за негова сметка. Както правилно се бе досетил, след последния им разговор Чандлър спря информационния поток. Но с ФБР детективът играеше честно и предаваше на Маккена всички сведения, включително новооткритата информация за бягството на Руфъс Хармс и телефонните обаждания на Майкъл Фиск. Освен това му каза и какво е чул от Джон Фиск за изчезналата молба.

Сякаш в отговор на мислите му откъм входа долетяха стъпки и в стаята влезе самият агент — след като показа удостоверението си на полицая пред входа и бе записан като посетител на местопрестъплението. Е, не чак местопрестъпление, но нещо от сорта, помисли си Чандлър.

— До късно работите днес, агент Маккена.

— Вие също.

Агентът от ФБР плъзна поглед из стаята — първо в центъра, после настрани квадрат по квадрат.

— Как е голямото началство от ФБР? Натискат ли ви по-бързо да разрешите случая?

— Също като при вас. Потупват те по рамото, ако разкриеш убиеца преди вечерните новини.

Маккена опита да се усмихне, но явно нямаше навик, защото усмивката излезе малко крива.

Чандлър се запита дали нарочно обърква хората, или просто такъв си му е характерът. Изпитваше странно чувство към Уорън Маккена и затова дискретно бе проверил сведенията за него. Кариерата му в Бюрото заслужаваше отлична оценка по всички показатели. След прехвърлянето си от централата в Ричмънд вече осем години работеше в столицата. Преди ФБР беше служил за кратко време в армията, а след това бе завършил колеж. През всичките тези години началниците му можеха да се похвалят с най-добри впечатления от Маккена. И все пак Чандлър откри нещо странно: на няколко пъти Маккена бе отказал повишение, което би го отстранило от оперативната работа.

— Имате късмет, че Джон Фиск не е завел дело срещу вас. Все още може да го стори.

— Би трябвало — изненадващо отвърна Маккена. — На негово място сигурно щях да го сторя.

— Непременно ще му предам съвета — бавно изрече Чандлър.

Още една-две минути Маккена продължи да обхожда с поглед целия апартамент, сякаш запечатваше всяка подробност като на снимка. Накрая пак се обърна към Чандлър.

— Вие какво, да не сте му наставник?

— Допреди два дни не го познавах.

— Значи се сприятелявате много по-бързо от мен. — Маккена приведе глава към Чандлър. — Може ли да поогледам?

— Моля. Само не пипайте нищо, ако не е наръсено здравата с прах.

Маккена кимна и предпазливо закрачи из хола. Забеляза нащърбения паркет.

— Това ли е ударът на Фиск срещу въображаемия нападател?

— Да. Но не знаех, че е въображаем.

— Такъв е, докато не получим допълнително потвърждение. Поне аз така работя.

Чандлър извади парче дъвка, лапна я и започна бавно да предъвква както нея, така и думите на агента.

— Сара Еванс ми съобщи, че е видяла един човек да напуска тичешком сградата, преследван от Фиск. Това стига ли ви?

— Да, задоволително потвърждение. Фиск има голям късмет. Би трябвало да си купи билет от лотарията, докато му върви.

— Едва ли е много голям късмет да убият брат ти.

Маккена спря и огледа отворената врата на килера, посипана с дактилоскопичен прах.

— Май всичко зависи от гледната точка, нали?

— С какво толкова ви е влязъл в очите? Та вие дори не го познавате.

Маккена го стрелна с поглед.

— Вярно, детектив Чандлър, но искате ли да ви кажа нещо? И вие не го познавате.

Чандлър понечи да възрази, но не му хрумна нищо подходящо. В известен смисъл човекът имаше право. В този момент един от сътрудниците прекъсна размислите му.