Читаем Проста истина полностью

Проста истина

— Това изобщо няма значение. Общественото мнение се влияе по-скоро от чувствата, отколкото от фактите, особено в този град. Ако някой журналист те беше видял тази сутрин да излизаш от къщи с Фиск, представяш ли си какви заглавия щяхме да прочетем? И какво щяха да си помислят читателите, дори да нямаше авторски догадки, а само описание на видяното? — Сара мълчеше и Найт продължи: — В момента не ни трябват никакви усложнения, Сара. И без това си имаме предостатъчно грижи.

— Не бях помислила за това.

— А трябва да мислиш, ако искаш да постигнеш нещо повече от мизерна кариера в системата.

— Съжалявам. Няма да се повтори.

Найт я изгледа строго и отвори вратата.

— Имай го предвид, ако обичаш.

Докато Сара минаваше край нея, тя добави:

— А, Сара, на твое място не бих се доверявала никому, докато не заловят убиеца. Не знам дали ти е известно, но голям процент от убийствата са дело на роднини.

Поразена, Сара се завъртя към нея.

— Да не би да намеквате…

— Нищо не намеквам — отсече Найт. — Просто ти съобщавам един факт. Сама си прави изводите.

Отегчен от приема, Фиск бродеше из просторния апартамент, когато усети нечие присъствие зад гърба си.

— Исках да ви задам един въпрос.

Обърна се. Агент Маккена го гледаше втренчено.

— Маккена, сериозно се чудя дали да не заведа дело срещу вас, тъй че махайте ми се от главата.

— Просто си върша работата. А в момента искам да знам къде бяхте по времето, когато убиха брат ви.

Фиск допи виното от чашата си и се загледа навън през широкия прозорец.

— Не забравяте ли нещо?

— Какво?

— Още няма официално становище за часа на смъртта.

— Малко изоставате от разследването.

— Така ли? — изненада се Фиск.

— Между три и четири часа в събота сутринта. Къде бяхте по това време?

— Заподозрян ли съм?

— Ако бъдете заподозрян, незабавно ще ви съобщя.

— В петък срещу събота работих в кантората си до четири сутринта. Сега ще ме питате дали някой може да потвърди, нали?

— И какъв е отговорът?

— Не. Но в десет сутринта отскочих до обществената пералня.

— Ричмънд е само на два часа път с кола от Вашингтон. Разполагали сте с предостатъчно време.

— Значи според вашата теория потеглям за Вашингтон, хладнокръвно убивам брат си, захвърлям трупа му сред негърския квартал и то така ловко, че никой не ме забелязва, после се връщам в Ричмънд и отивам да си пера бельото. Ами мотив?

Още преди да довърши, Фиск усети как последните думи засядат на гърлото му. Имаше идеален мотив — застраховка за петстотин хиляди долара. По дяволите!

— Мотивите често изплуват след време. Нямате алиби, което означава, че сте имали възможност да извършите убийството.

— Значи смятате, че съм убил и Райт? Сам казахте пред съдиите, че според вас двете убийства са свързани. Но за второто имам алиби.

— Не всичко, което казвам, е вярно.

— Интересно. Със същата философия ли заставате и на свидетелското място в съда?

— От опит знам, че невинаги е добре да си разкриваш картите в хода на разследването. Между убийствата може да няма никаква връзка и тогава алибито ви не струва пукната пара.

Докато гледаше агента да се отдалечава, Фиск усети как по гръбнака му плъзват тръпки. Дори и Маккена не можеше да е толкова глупав, че да го подозира за убийството на брат му. Но тогава защо не бе научил за резултатите от аутопсията и установения час на смъртта? Веднага си отговори сам: защото информационният поток откъм Чандлър бе секнал.

— Джон.

Фиск се обърна и видя Ричард Пъркинс.

— Ще ми отделиш ли минутка? — нервно попита Пъркинс.

Двамата се отдръпнаха в ъгъла. Пъркинс хвърли поглед през прозореца, сякаш подбираше думите си.

— Работя като разпоредител на Върховния съд едва от две години. Мястото е чудесно, престижно, с добра заплата и без особено натоварване. Ръководя около двеста служители, от бръснаря до полицейската охрана. Преди това бях в Сената и мислех, че там ще се пенсионирам, но после изскочи тая възможност.

— Провървяло ти е — каза Фиск и се запита защо Пъркинс му разправя всичко това.

— Макар че брат ти не е убит в съда, чувствам се отговорен за сигурността на всички служители. А смъртта на Райт направо ме довърши. Нямам опит с подобни ситуации. Много ме бива да наглеждам ведомостите за заплати и да следя как функционира бюрокрацията, но в полицейските следствия съм пълна нула.

— Е, Чандлър си знае работата. А и ФБР се зае със случая.

Фиск си прехапа езика, но беше късно. Пъркинс само чакаше повод.

— Агент Маккена като че има нещо против теб. Познавате ли се отпреди?

— Не.

Пъркинс огледа ръцете си.

— Наистина ли мислиш, че някакъв смахнат е тръгнал да си отмъщава?

— Не е напълно изключено.

— Но защо точно сега? И защо да напада сътрудници, а не съдии?

— Или други служители.

— Какво намекваш?

— Може и ти да си сред набелязаните.

— Аз ли? — смая се Пъркинс.