Читаем Петата планина полностью

Градоначалникът реши да не си губи повече времето с този излишен спор. По-важно беше да обясни плана си на израилския пророк.

— Не комендантът е този, който желае война. Като добър пълководец той много добре разбира, че войската му е по-малочислена, без никакъв опит, и ще бъде избита от врага. Като човек на честта той знае, че рискува един ден децата и внуците му да се срамуват от него. Но тщеславието и суетата са направили сърцето му безчувствено. Той мисли, че врагът се страхува. Изобщо не предполага колко добре са обучени асирийските воини. Всеки един от тях посажда дърво, щом постъпи във войската, и всеки ден прескача посаденото място. От семето израства фиданка и той я прескача. Фиданката се превръща в дръвче, а той продължава да го прескача. Това не му тежи, нито пък смята, че е загуба на време. Дървото става все по-голямо и воинът е принуден да скача все по-високо. Така асирийците търпеливо и прилежно се подготвят за препятствията. Винаги проучват добре врага си. Затова ни наблюдават месеци наред. Илия прекъсна градоначалника.

— Кой тогава е заинтересован да има война?

— Жрецът. Открих това, докато съдехме асирийския пленник.

— Но каква е причината?

— Не знам. Във всеки случай прояви голяма ловкост, за да убеди коменданта и народа. Сега целият град е на негова страна и аз виждам само един изход от трудното положение, в което се намираме.

Направи дълга пауза и погледна израилтянина право в очите.

— Изходът си ти.

Градоначалникът започна да се разхожда нервно напред-назад и да говори бързо.

— Търговците също искат мир, но нищо не могат да сторят. Освен това вече са достатъчно богати, така че могат да се установят в друг град или да изчакат, докато завоевателите започнат да купуват стоките им. Останалите жители на града са си изгубили ума — искат да атакуваме враг, който многократно ни превъзхожда. Единственото, което би могло да ги разубеди, е да стане някакво чудо.

Илия почувства безпокойство.

— Чудо?

— Ти възкреси едно момче, което смъртта вече бе отвела със себе си. Помагаш на народа да върви по правия път и въпреки че си чужденец, почти всички те обичат.

— До тази сутрин нещата наистина стояха така — каза Илия. — Но сега всичко се промени. След това, което чух от теб, всеки, който защитава мира, ще бъде смятан за предател.

— Не искам да защитаваш нищо. Искам да сториш чудо, толкова голямо, колкото възкресяването на момчето. И тогава ще кажеш на народа, че няма друг изход освен мира, и той ще те послуша. А жрецът няма да има повече никаква власт над хората.

Настъпи мълчание. После градоначалникът продължи: — Склонен съм да ти предложа нещо в замяна. Ако сториш това, за което те моля, ще задължа народа на Акбар да приеме религията на твоя Един Бог. Това ще се понрави на Този, Комуто служиш, а аз ще успея да договоря условията на мира.

Илия се изкачи на горния етаж на къщата, където беше стаята му. Предоставяше му се възможност, която никой пророк не бе имал преди това: да покръсти цял финикийски град. Това би била най-тежката цена, която Иезавел щеше да плати за стореното в неговата страна.

Предложението на градоначалника го блазнеше. Хрумна му да събуди жената, която спеше долу, но се отказа. Тя сигурно сънуваше хубавия следобед, който бяха прекарали заедно.

Призова своя ангел-пазител и той се появи.

— Ти чу предложението на градоначалника — каза му Илия. — Никога няма да имам такъв шанс.

— Никой шанс не е единствен — отвърна ангелът. — Господ предоставя на хората много възможности. Спомни си за това, което ти бе казано. Не ти е позволено да вършиш повече чудеса, докато не се завърнеш в родината си.

Илия наведе глава. В този миг се появи Ангелът Господен, който накара неговия ангел-пазител да замълчи, и каза:

— Ето кое ще бъде следващото ти чудо: Ще свикаш всички в подножието на планината. Ще наредиш да бъде издигнат в единия край жертвеник на Ваал и да ти дадат едно теле. В другия край ти ще издигнеш олтар на твоя Господ Бог и пред него също ще доведеш едно теле.

И ще кажеш на всички, що се кланят на Ваал: призовете вие името на вашия бог; аз пък ще призова името на Господа. Остави ги те да го сторят по-напред; и да призовават Ваал от утринта до пладне да слезе, за да получи жертвоприношението.

Те ще викат високо и ще се прободат с ножове, и ще молят техния бог да приеме телето, но нищо няма да се случи.