Читаем Петата планина полностью

— Не е същото. Когато бях дете, обичах да ходя на площада и да гледам как писарят рисува думи за търговците. Рисунките му, които имаха за основа египетското писмо, изискваха сръчност и познания. А сега, когато древният и могъщ Египет западна и няма пари за нищо, вече никой не използва езика му. Мореплавателите от Тир и Сидон разпространяват бибълското писмо из целия свят. Думите и свещените обреди биха могли да бъдат записани върху глинени плочки и да бъдат предавани от един народ на друг. Но какво ще стане с този свят, ако безскрупулни хора започнат да използват светите ритуали, за да променят реда във Вселената?

Илия разбираше какво иска да каже жената. Бибълското писмо представляваше една много проста система. Достатъчно бе египетските рисунки да бъдат превърнати в звукове, а после всеки звук да бъде означен с буква. И когато тези букви биваха подредени, ставаше възможно да се пресъздадат всички звукове и да се опише всичко, което съществува във Вселената.

Някои от тези звукове бяха много трудни за произнасяне. Гърците бяха намерили изход, като бяха прибавили още пет букви, наречени гласни, към двайсет и петте писмени знака от Бибъл. Бяха нарекли приспособеното от тях писмо алфабетос — така наричаха сега новия начин на писане.

Това бе улеснило много търговските връзки между различните култури. Египетската система на писане заемаше много място и изискваше голяма сръчност, за да бъдат изобразени идеите за нещата. Тя бе наложена на поробените народи, но не бе успяла да просъществува след упадъка на империята. Докато бибълското писмо бързо се разпростираше по света и неговото усвояване не зависеше вече от икономическата мощ на Финикия.

Бибълският начин на писане, приспособен от гърците, бе допаднал на търговците от най-различни страни. А още от древни времена се знаеше, че те решават кое да остане в историята и кое да изчезне след смъртта на някой цар или друга видна личност. Всичко това ясно показваше, че финикийското изобретение ще се превърне в общ език за търговските сделки и ще надживее финикийските мореплаватели, царе, принцеси съблазнителки, винари и майстори стъклари.

— Нима Бог ще изчезне от думите? — учуди се жената.

— Ще продължи да съществува в тях — отвърна Илия. — Но всеки човек ще бъде отговорен пред Бога за всичко, което напише.

Жената извади от ръкава на дрехата си глинена плочка, върху която бе написано нещо.

— Какво означава? — запита я Илия.

— Това е думата любов.

Илия взе плочката в ръце, но не му достигна смелост да попита защо му я бе дала. Няколко чертички върху парче глина съдържаха в себе си причината звездите да продължават да изгряват на небето, а хората — да съществуват на земята.

Той понечи да й върне плочката, но тя не поиска да я вземе обратно.

— Написах го за теб. Знам за отговорността, която си поел. Знам, че някой ден ще трябва да си тръгнеш оттук и ще се превърнеш във враг на страната ми, защото искаш да унищожиш Иезавел. Възможно е този ден аз да бъда до теб и да те подкрепям, за да изпълниш мисията си. Възможно е обаче да застана срещу теб, защото кръвта на Иезавел е и кръвта на моята страна. Тази дума, която ти сега държиш в ръцете си, е пълна със загадки. Никой не би могъл да узнае какво събужда тя в сърцето на една жена, дори и пророците, които разговарят с Бога.

— Известно ми е какво означава думата, която си написала — каза Илия, като прибра плочката в гънките на плаща си. — Ден и нощ се боря срещу нея и въпреки че не знам какво събужда в сърцето на една жена, знам какво може да стори с един мъж. Не се боя ни най-малко да застана срещу царя на Израил, срещу сидонската принцеса, срещу Съвета на Акбар, а тази едничка дума любов предизвиква у мен ужасен страх. Преди ти да я напишеш върху плочката, очите ти вече я бяха написали в сърцето ми.

Двамата стояха безмълвни. Асириецът бе убит, напрежението в града растеше, Господ всеки момент можеше да призове своя пророк. Ала думата, която тя бе написала, бе по-силна от всичко това.

Илия протегна ръка и тя я взе в своята. Останаха така, докато слънцето се скри зад Петата планина.

— Благодаря ти — рече тя на връщане към града. — Толкова отдавна исках да бъда един следобед с теб!

Когато пристигнаха в дома й, някакъв пратеник очакваше Илия. Съобщи му, че градоначалникът иска да го види незабавно.

— Аз те подкрепих, а ти ми се отплати с малодушие — каза му градоначалникът. — Какво да правя с живота ти?

— Няма да живея нито секунда повече от това, което Господ ми е отредил — отговори Илия. — Той е този, който решава, не ти.

Смелостта му учуди градоначалника.

— Още сега мога да заповядам да те обезглавят. Или да наредя да те влачат по улиците на града, след като кажа, че ти си донесъл нещастие на народа. И решението няма да бъде на твоя Един Бог.

— Ще се случи това, което ми е отредила съдбата. Но искам да знаеш, че не съм избягал. Войниците на коменданта не ме пуснаха да се приближа до теб. Той иска война и ще направи всичко възможно, за да постигне своето.