Читаем Малки тайни полностью

Къщата е притихнала, с изключение на тих, почти неуловим звук, който идва някъде от вътрешните стаи. Обувките ѝ са мокри, а подът почистен до блясък, и тя се събува. Някак не ѝ изглежда правилно просто да ги остави на постелката до вратата, затова ги пъхва в близкия килер. Само по чорапи, Макензи тихо се придвижва в сумрака на къщата и стига до кухнята, където звукът е значително по-осезаем.

Мамка му. Имат аларма.

Вижда друг дисплей до задното антре, което е свързано с гаража и което вероятно Мерин и Дерек използват доста по-често от главния вход. Според изчисленията ѝ, алармата се е включила преди двайсетина секунди. Няма никаква представа колко още ѝ остава, преди да започне да пищи, но трябва да направи нещо по въпроса. При това бързо. Иначе съвсем скоро и полицията, и Мерин и Дерек в Канада ще знаят, че някой неканен гост е влязъл в дома им.

Тя се приближава към дисплея и въвежда същия код като от входната врата. 2-0-1-1. Екранът светва в червено.

Мамка му. Мамка му. Мамка му.

Мисли!

Идеята да идва тук пияна беше ужасна. В паниката си единствената друга комбинация от цифри, която знае и би отговаряла на някоя важна дата, бе днешният ден, годишнината от сватбата на Дерек и Мерин. Екранът просветва в зелено и звукът изчезва.

Божичко!

Цялата е изпотена, а бушуващият адреналин сякаш е изпарил и последната капка алкохол от кръвта ѝ. Сърцето ѝ бие така, сякаш ще изскочи от гърдите ѝ, а гърлото ѝ е пресъхнало. Вижда празна бутилка за вода до хладилника и я пълни до горе с филтрираната вода от диспенсъра на хладилника.

Изважда телефона си и проверява Инстаграм, за да потвърди, че Дерек и Мерин са в Уистлър. И те са. На късна вечеря. Седят един до друг във велурено сепаре, държат чаши с червено вино, а пред тях има чинии, пълни с печено месо и зеленчуци. Бялата покривка е покрита с някакъв вид конфети, цветя и сърца. Описанието на поста гласи: „20 години заедно, остават още 40? Звучи ми като същински рай“.

Двамата са наистина звездна двойка и Макензи усеща как в очите ѝ напират сълзи. Не че досега не е знаела, че принадлежи на друга. Просто не мислеше, че ѝ пука. Боли да ги гледа, осъзнавайки, че животът, който са си устроили, никога няма да бъде неин.

Под снимката има само един коментар, защото Мерин я е публикувала преди петнайсет минути, но е от акаунт, който Макензи дори не знае, че съществува.

Мила. Дерек нарича Мерин „мила“, а Макензи — „миличка“. Досега не се беше замисляла колко много може да значи една сричка разлика между две толкова сходни думи.

Макензи трябва да спре да разглежда снимките им. Трябва да излезе от Инстаграм. И от къщата им. Също така трябва да отиде до тоалетната.

По дяволите всичко! Може поне да разгледа баните и тоалетните им.

Къщата е била изцяло ремонтирана и като начинаещ дизайнер на мебели, Макензи не може да не забележи изчистените линии и колко пълноценно е използвано свободното пространство. В един дом частите, които не са покрити с декорации, са също толкова важни, колкото и украсените. Стилът е традиционен, но с модерен привкус.

— Израснах в каравана — ѝ беше казал Дерек първата вечер, когато спаха заедно. Бяха в Чедърбрук Лодж, голи, с преплетени крака. — Нямахме нищо. Абсолютно нищо. Баща ми си тръгна, когато бях на две, и остави майка ми сама с три момчета, които трябва да отгледа. От тримата аз бях най-малкият. Никога не съм имал нови дрехи. Или ново колело. Никога не съм имал нищо ново. Бяхме гладни през цялото време, защото храната не ни достигаше.

— Еха! — отвърна Макензи и докосна ролекса му. — Я се виж сега.

— Точно затова съм толкова взискателен към начина на живот, който водя. — Дерек целуна връхчетата на пръстите ѝ. — Обичам скъпи дрехи. Да имам скъпа кола. Пари в портфейла си, въпреки че използвам кредитни карти за всичко. — Той притихна за миг. — Но предишният ми живот е това, което ме мотивира. Това, което ми помогна да стигна дотук.

Той се завъртя върху нея, притискайки голото си тяло в нейното, при което краката ѝ се разтвориха несъзнателно. Вече бяха правили секс, но Дерек беше готов за още. Той се взря в очите ѝ.

— Харесва ми, че не познаваш онази част от мен. Харесва ми, че ме познаваш само като човека, който съм станал, а не който съм бил. Харесва ми, че нямаме минало заедно.

Разбираше го напълно. Макензи много добре знаеше какво е да искаш да преоткриеш себе си в нова светлина, но също така знаеше, че невинаги е лесно, особено когато семейството ти и старите ти приятели започнат да приемат промяната лично.