Читаем Малки тайни полностью

— Добре, и аз така си помислих.

Мерин забелязва, че детективката си поглежда часовника. Явно това е всичко за днес. Допива втората бутилка вода и посяга към палтото си. Има чувството, че се движи на забавен каданс.

— И още нещо, преди да си тръгнеш — казва Кастро меко. — Може би сега е моментът да помислим как да продължим.

Мерин спира и оставя палтото в скута си.

— Какво имаш предвид? Нищо не се е променило.

— На последната ни среща ти казах, че ще мина по стъпките на цялото разследване, което полицията е провела преди шестнайсет месеца, за да проверим дали не са пропуснали нещо. Не намерихме никой сред близките и познатите ви, който да е подозрителен. Проучих основно всички бивши и настоящи служители на Дерек, бизнес контактите му, както и всичките ти клиенти от последната година, преди да отвлекат Себастиан. Двама независими експерти, които лично наех, проучиха внимателно записа от охранителната камера. Не се натъкнахме на някоя нова следа. Измина повече от година, но не разполагаме с нови улики.

Мерин подозираше какво ще каже частният детектив и се стегна. Сиатълската полиция и ФБР бяха провели изчерпателно издирване веднага след като синът ѝ изчезна. Два часа след отвличането му снимката на Себастиан беше показана по местните медии, а съобщението за изчезнало дете, което беше публикувано във Фейсбук и Туитър, се разпространи мълниеносно. Няколко дни по-късно случаят получи национално внимание и предизвика множество обвинения в елитизъм. Хората се възмущаваха, че властите проявяват специално отношение към случая на семейство Мачадо. Но нито Мерин, нито Дерек биха се извинили. Защо да не използват всички предимства, с които разполагат? Какъв беше смисълът да имат пари и влиятелни приятели, ако те не можеха да им помогнат в подобни ситуации? Бяха отчаяни. Всеки родител би бил.

Кастро я наблюдава внимателно, което кара Мерин да се съсредоточи още повече.

— Не искам да губя нито времето, нито парите ти, но мисля, че настъпи моментът, в който да го кажа — въздъхва тя и поставя ръце в скута си. — Знам, че няма никаква логика и че е безкрайно болезнено и нечестно, но доста често подобни отвличания… просто не са лични.

За бога, Мерин мрази, когато ѝ говорят така. Същото казаха и от полицията. И доктор Чен го каза. Но това не правеше нещата по-лесни. Мисълта, че четиригодишното ѝ дете е било отвлечено, просто защото случайно се е намерило около онзи психопат, въобще не ѝ помага. Но тя не казва нищо от това на Кастро. Успява да събере мислите си. Все пак детективката просто си върши работата.

— Остават още две хиляди и петстотин долара от хонорара, който ми предплати — продължава Кастро. — Разбира се, бих продължила с разследването, но на този етап може би би искала да преосмислиш…

— Не сме приключили — волевият тон на Мерин изненадва и двете. Гърлото ѝ вече не е пресъхнало, а тя отново звучи като себе си — решителна и издаваща нареждания. „Истинска шефка“, както би казала Сейди. — Още сме далеч от това, да сложим край. Искам да продължиш да търсиш.

Двете се споглеждат. Лицето на Кастро е неразгадаемо, но Мерин може да си представи как умът ѝ работи трескаво, опитвайки се да я разгадае. Но тя не казва нищо и след всяка изминала секунда думите на детективката натежават все повече и повече в пространството помежду им.

— Ванеса — започва Мерин, а гласът ѝ трепва на последната сричка. — Ванеса, моля те.

Никога досега не се е обръщала към нея на малко име. Кастро отново се вглежда в пръстена ѝ. Ако сега не е омъжена, то със сигурност някога е била. Мерин го усеща. Сигурно има деца. Мерин усеща и това. Майките разпознават другите майки — издават ги бръчките по лицето, умората, закрилническото чувство и уязвимостта. Мерин се изкушава да ѝ даде проклетия пръстен, само и само да се съгласи да продължи търсенето.

— Знам, че не можеш да ми обещаеш, че разследването ще даде резултати и не съм и очаквала да го направиш. Това, от което имам нужда, е да ми обещаеш, че ще продължиш да даваш всичко от себе си. — Мерин е поела ролята на шефка и говори на детективката така, както би говорила на служителите си. Обръща се към нея като към човек, когото цени високо, но има нужда от малко насърчаване. — Ами изневярата? Коя е жената, която спи със съпруга ми? Какво всъщност иска от него? Дерек не е известна личност, но често се появява в медиите. И двамата се появяваме. Тя би трябвало да знае кои сме и какво сме загубили. Мисля, че си заслужава да се поразровиш в това.

Мерин се навежда напред.

— Знам, че не можеш да отделяш всяка една минута от всеки един ден на моя случай. Знам, че имаш и други клиенти. Но когато можеш, когато имаш малко свободно време… Имам нужда да знам, че някой активно търси сина ми. Ако ти трябват още пари, не е проблем да ти дам.

Гласът на Мерин започва да трепери и тя отново става майката, а не шефката или клиентката. Мрази факта, че може да се чуе как трепери, че звучи така, сякаш губи контрол, че сякаш се моли.

Това е истина.