Читаем Малки тайни полностью

Къщата в Капитол Хил не е ужасно голяма и в никакъв случай не може да се нарече имение, но е зашеметяваща. Разполага се върху кръгъл парцел и е около триста и седемдесет квадратни метра. С Дерек я купиха евтино през две хиляди и девета година с намерението да я ремонтират, както и стана. Отделиха цялото нужно време на основния ремонт и промениха всичко от горе до долу, а в това време се преместиха в двустайната си къща в Куин Ан. Към този момент къщата им в Капитол Хил струва малко над пет милиона долара, а тази в Куин Ан, която дават под наем, е около един милион. Не бяха обсъждали дали да я продадат, а такива неща е хубаво да се знаят.

Мерин минава по алеята и спира в гаража. После влиза в къщата през задното антре, което свързва гаража с кухнята. Когато Себастиан живееше тук, в антрето цареше пълна бъркотия. Ботуши, обувки, играчки и суитшърти бяха постоянно пръснати по пода, въпреки че синът им имаше своя закачалка и рафтчета със своето име. Една от нейните клиентки, всъщност същата онази, която му беше ушила пуловера с еленчетата, беше изписала имената им на ръка върху парченца рециклирано дърво.

— Какво пише, мамо? — беше я попитал Себастиан, когато тя поставяше парченцето с неговото име.

Мерин отстъпи назад, за да се полюбува на новата придобивка.

— Името ти, Себастиан.

— Буквите са много смешно изкривени.

— Защото са написани с изискан почерк. — Мерин го вдигна и го целуна по челото. — За твоето изискано местенце. Тук ще закачаш палтото си и ще слагаш другите си неща, нали? Никой друг не може да слага нещата си тук, освен теб.

Тези дни рафтчетата и закачалката са винаги подредени. Мерин прокарва пръсти по палтенцето на Себастиан. Същото, което носеше през онзи съдбовен ден на базара. Тогава я накара да му го носи, защото му беше станало горещо от многото ходене. После тя така и премести палтенцето и гумените ботушки от неговото кътче в антрето. Решение, което терапевтът я беше посъветвал да преосмисли.

— Няма нужда да изхвърляш нищо, Мерин — беше започнал любезно доктор Чен преди няколко месеца. — Но може би би било по-добре за самата теб, ако ги прибереш някъде, където няма да ги виждаш постоянно. Може да прибереш палтото и ботушките му обратно в стаята му. Така ще можеш да ги виждаш всеки път, когато поискаш, вместо да се сблъскваш с тях всеки път, когато влизаш или излизаш от къщи.

— Не се опитвам да започна спор. — Мерин изпитваше раздразнение и нежелание да се съгласи. Нещо повече, това беше първият път, когато се зачуди дали да не спре да ходи на терапия. — Но Себастиан остави зееща празнота в живота ми. Нямам желание просто да местя тази празнота от едно място на друго.

Не може да разбере защо всеки ѝ казва да се примири и да продължи напред, когато единственото, което иска, е да си остане на мястото.

Тя изритва обувките си на една страна и влиза в кухнята, която ухае на чисто. Когато Себастиан беше наоколо, Мерин постоянно готвеше. Напоследък почти не готви, а и Дерек го няма по цели дни, така че няма причина да го прави. Уютният безпорядък на семейния живот ѝ липсва. У тях никога не е било чисто, въпреки че имат домашна помощница, която идва всяка седмица. Себастиан оставяше нещата си където си поиска и когато си поиска. Трохички от солети под масата. Петна от мляко по кухненските столове. Лего и колички на стълбището. Чорапче, чието братче е безследно изчезнало, иззад възглавниците на дивана. През последната година постепенно бяха започнали да разтребват вещите му и да ги връщат на мястото им, а Себастиан вече го нямаше да ги разхвърля. Заради което и на никого не е позволено да мести нищо от антрето или стаята му. Даниела продължава да идва всеки петък, но успява да си свърши работата за рекордно кратко време. Няколко месеца след отвличането на Себастиан, тя беше попитала Мерин притеснено:

— Госпожо Мерин, дали няма да е по-добре, ако идвам веднъж на две седмици? Къщата не е толкова разхвърляна вече.

Мерин не искаше младата жена да загуби половината от приходите си от семейство Мачадо, затова ѝ отговори:

— Не, продължавай да чистиш веднъж седмично. Просто почисти, където е нужно и ако приключиш по-рано, можеш да си ходиш. Ще продължа да ти плащам за цялостното почистване на къщата.

Даниела често работи с безжични слушалки на ушите, за да слуша музика, но понякога и за да разговаря по телефона.

Веднъж, докато почистваше праха от едни рафтове с книги, Мерин я чу да казва на испански:

— Aqui ya no queda much que hacer, me siento mal de haber tomar su dinero.3

Мерин си слага чай в огромна чаша. Качва се в спалнята, сяда на леглото с кралски размер и посяга към лаптопа си — „Макбук Еър“. Досущ като останалата част от къщата, и спалнята им е декорирана от интериорен дизайнер, който беше избрал чаршафите им от бамбук. Понякога Мерин си мисли, че нищо не ѝ пречи да е като някоя богаташка жена от романтичните комедии на Нанси Майърс. Само че в живота ѝ няма нито романтика, нито забава. Никой не се смее. Тя живее в трагедия.